Българското книжовно дружество в Браила взема решение да пренесе дейността си в София. Дружеството е основано в края на септември 1869 г. в Браила от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. Поставя си научни и патриотични цели, с които се стреми да подтиква развитието на българската интелигенция и да оказва въздействие на националноосвободителната борба на българския народ. На първото общо събрание е приет устав на дружеството, който регламентира неговото организационно изграждане. За пръв председател е избран проф. Марин Дринов.

Дружеството издава свой печатен орган - "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. временно прекратява своята дейност. През 1884 г. е приет нов устав, според който Българското книжовно дружество фактически се превръща в академия. Създават се три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава "Летопис на Българското книжовно дружество в София", от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата "Българска библиотека". През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица "Български старини".

Българското книжовно дружество развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението. На 6 март 1911 г. то се преименува в Българска академия на науките.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория