През 1859 г. след половинвековно противодействие, оглавявано от Имам Шамил, севернокавказкият регион (Чечня) става част от Руската Империя. През 1870 г. е основана столицата на Чечня – град Грозни. През 1944 г. по нареждане на Сталин цялото население на Чечня е изселено в Централна Азия по обвинение в сътрудничество с фашистите. През 1957 г. Хрушчов разрешава на чеченците да се върнат на територията на Чечено-Ингушската АССР.

През октомври 1991 г. след свалянето на Първия секретар на областния комитет на КПСС, Дока Завгаев, бившият генерал от авиацията Джохар Дудаев провежда референдум според чиито резултати обявява Чеченската независима република Ичкерия. През ноември 1991 г. Руският президент Елцин обявява извънредно положение на територията на Чечня. Започналата там военна операция е прекратена след няколко часа. През лятото и есента на 1994 г. Русия обвинява Дудаев в превръщането на Чечня в убежище на криминални престъпници и терористи и призовава чеченците за свалянето му.Антидудаевските сили получават военна подкрепа и правят опит да го свалят, но атаката на столицата Грозни се проваля.

През декември 1994 г. Русия изпраща в Чечня войска, която да възстанови конституционния ред, но руските части срещат ожесточена съпротива. През януари 1995 г. руските войски щурмуват Грозни – след многочислени бомбардировки градът се превръща в руини. През декември 1995 г. Дока Завгаев печели президентските избори, чиято обективност се подлага под съмнение, и става държавен глава на Чеченската република. През януари 1996 г. отрядът на Салман Радуев взема заложници в Дагестан и с 200 от тях се премества в Первомайское. След четиридневни сблъсъци със силите на реда загиват 78 души. През март 1996 г. Грозни отново е атакуван. След няколко дена Елцин обявява прекратяване на широкомащабните военни действия и частично изтегляне на войските.

През април 1996 г. официално е оповестена смъртта на Джохар Дудаев. Президентската длъжност заема Зелимхан Яндарбиев. През май 1996 г. на преговори в Москва Елцин и Яндарбиев сключват примирие. През август 1996 г. след превземането на Грозни Елцин дава пълномощие за регулиране на конфликта на Александър Лебед, който на 31 август подписва мирно споразумение, обещавайки изтегляне на руските войски и отлагане на обсъждането на суверенитета на Чечня до 2001 г. През януари 1997 г. в Чечня се провеждат парламентарни и президентски избори, на които побеждава Аслан Масхадов. Руските войски са изтеглени. През май 1997 г. руската Федерация и Чеченска Република Ичкерия подписват мирен договор в Москва. През 1999 г. Русия отново нахлува в Чечня.

През октомври 2001 г. в Чечня е ликвидиран лидерът на местните уахабити. През ноември 2001 г. Русия съобщава, че по-голямата част от войските ще бъде изтеглена до началото на 2002 г. През октомври 2002 година чеченски терористи вземат за заложници около 800 души в московски театър, при атаката на руските специални части са убити всички терористи и около 120 заложници. През март 2003 г. Русия приветства референдума в Чечня – на него е приета новата конституция, според която Чечня остава в Руската федерация. Същата година Кадиров е избран за президент на Чечня.

През май 2004 г. президентът Кадиров е убит при бомбен атентат. През октомври 2004 година законно избраният президент Алу Алкханов полага клетва. През февруари 2005 година бунтовническият лидер Аслан Масхадов призовава за примирие и преговори с руските власти. Официалните чеченски власти отхвърлят това предложение и заявяват, че Масхадов трябва да се предаде. През март 2005 г. руските власти съобщават, че Масхадов е убит при “специална операция”. През май 2005 година приемникът на Масхадов – Абдул Калим Сайдулаев обявява край на политиката на търсене на мирно решение с Русия и призовава за разширяване на конфликта с Русия. През ноември 2005 г. парламентарните избори в Чеченя са спечелени от подкрепяната от Кремъл “Обединена Русия”.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория