Сайтът е посетен 47 287 086 пъти
Потребителско име:

Парола:



Календар за 22 май

Преди 21 години:

Желев уточнява, че ВНС е в състояние да приеме конституцията

На среща на политическите сили с президента Желю Желев е уточнено, че Великото...
Още...
Преди 136 години:

Турците завладяват с. Ново село

По време на Априлското въстание турците завладяват с. Ново село, с което...
Още...

Последни потребителски коментари

Към kanartikin : Благодаря за изразените...

Излезе новата книга за Кан Тервел - "Кан Тервел - Кошмарът на Халифата"

emil_dimitrov

Моите уважения към автора за вложения...

Излезе новата книга за Кан Тервел - "Кан Тервел - Кошмарът на Халифата"

kanartikin

Много е важна визията,но по-важно е да...

Харесва ли ви новата визия на сайта и форума?

победа1878

Голяма уста,големи приказки, но нищо...

От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!

Атил

Да прощаваш, ама наша милост никого...

От къде идват корените на българската република и на днешната политическа култура и традиция?!

stelio_nz

Дали само военните, трябва да гледат...

Джоузеф Байърли - героят на две нации

sim4o

Военновъздушната база в Граф Игнатиев...

Джоузеф Байърли - героят на две нации

fallen_angel


всички коментари

Форум

Общ форум - България
Re: Келти в България
от Bolgios
Политика и анализи
Не! Художника не е копирал....
от Tears Of Rage
Общ форум - свят
Предложение за периодите.
от Tears Of Rage
Средновековна България /VII-XV в./
Re: Въстание в България през 923 г. ?
от debozman
Древност и античност /...-476 г./
Re: Персия на Ахеменидите
от ivany
Траки, славяни, прабългари...
Re:Вече 100% е известен нашия произход
от sim4o
Нова България /1878-1944 г./
Re: Сравнение на режими
от historiker
В момента форумът е посетен от 53 потребителя, от които 0 регистриран/и () и 53 гост/и

Още



От галерията...

Елин Пелин (Димитър Стоянов)

18. 7. 1877 г. - 3. 12. 1949 г.писател и общественик
вр.Шипка

"3-март" връх Шипка 2009 година,Тракийско младежко дружество"Капитан Петко войвода"-гр.Стара Загора.
Михаил (Мише) Развигоров

28. 10. 1873 г. - 2. 4. 1907 г.

Анкета

Харесва ли ви новата визия на сайта и форума?

- Да
- Не мога да преценя
- Не
- Няма значение визията



Ако не жеалете да гласувате, а просто искате да видите резултатите от анкетата и по-стари анкети, натиснете тук.

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!

АНКЕТА: Харесва ли ви новата визия на сайта и форума? (247 гласа)

На 4 януари 1924 година преди 88 години:


Закон за защита на държавата

Статията е видяна 4546 пъти
Размер на шрифта: Увеличете размера на текста Намалете размера на текста
ХХI Народно събрание приема Закон за защита на държавата (ЗЗД), влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Законът за защита на държавата (ЗЗД) е наказателен закон, с който се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и др., които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание 1923 г. Въз основа на закона Върховният касационен съд през април 1924 г. обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация "Освобождение", като имотите им се отнемат. Впоследствие Законът за защита на държавата (ЗЗД) многократно се допълва и променя.През март и април 1925 г. се прибавят още 7 нови члена, а част от предишните се изменят с цел да се увеличат случаите на прилагане на смъртно наказание. През юли 1934 г. Законът за защита на държавата (ЗЗД), е допълнен отново, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Най-големи промени в закона се правят по време на Втората световна война 1939–1945 г. (до 9 септември 1944 г.). Санкциите се увеличават и вече се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на Закона за защита на държавата (ЗЗД), като то не се отменя дори когато касае непълнолетни. Законът за защита на държавата (ЗЗД), е премахнат от правителството на Отечествения фронт (ОФ) с наредба-закон на 16 октомври 1944 г. На същата дата след 2 години за министър-председател в кабинета на Демократическия сговор е назначен Андрей Ляпчев, заменил "кървавия професор" Александър Цанков. Това събитие се определя кота превес на "партийния елемент" над военните и "чистите сговористи". Андрей Тасев Ляпчев е политически и държавен деец, един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Роден е на 30 ноември 1866 г. в Ресен. Следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. След завръщането си в България е назначен в Министерството на финансите, но повече се занимава с журналистика. Включва се и в македоно-одринското революционно движение. Един от редакторите е на в. "Млада България". Основател и редактор е на в. "Реформи" – орган на Върховния македоно–одрински комитет. В края на ХIХ в. влиза в Демократическата партия и в скоро време става един от най-видните й дейци. Заема и отговорни държавни постове: министър на търговията и земеделието (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.) и на финансите (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.). Възглавява Министерството на финансите от 21 юни до 28 ноември 1918 г., като от 17 октомври до 28 ноември 1918 г. е и управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. В кабинета на Т. Теодоров (28 ноември 1918 г. – 7 май 1919 г.) е първото цивилно лице, което заема поста военен министър в България. След неуспеха на акцията на Конституционния блок срещу управлението на БЗНС (17 септември 1922 г.) е арестуван и хвърлен в затвора, за да бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа, но поради влошено здравословно състояние е освободен и държан под домашен арест. Посреща с одобрение извършения държавен преврат на 9 юни 1923 г. и влиза в образувания на 10 август 1923 г. Демократически сговор. След напускането на Демократическия сговор от Александър Малинов и Никола Мушанов отказва да се върне във възстановената от тях Демократическа партия и до края на живота си е в Демократическия сговор, откроявайки се като един от лидерите му. От 4 януари 1926 г. до 21 юни 1931 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. При разцеплението на Демократическия сговор (май 1932 г.) застава начело на едното му крило, но поради тежко заболяване практически не се занимава с активна политическа дейност. Скоро след това (на 8 ноември 1933 г.) умира. Демократическият сговор е политическа партия, образувана на 10 август 1923 г. чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Според устава на Демократическия сговор, приет на учредителния му конгрес, шефският институт в него е ликвидиран. Фактически лидер на партията през управлението на първия сговористки режим (юни 1923 г. - януари 1926 г.) е проф. Александър Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 г. до юни 1931 г. на преден план в ръководството на Демократическият сговор излиза Андрей Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко правителство. След падането на сговористкия режим връх в Демократическия сговор вземат центробежните сили и през май 1932 той се разделя на две самостоятелни формации със същото име. Начело на едната застава проф. Александър Цанков, а на другата - Андрей Ляпчев. Както по своя социален състав, така и по политическия си облик, Демократическият сговор е твърде разнороден. Отначало в него участват буржоазни и дребнобуржоазни сили в лицето на народняци, прогресивни либерали, демократи, радикали и т.нар. "чисти сговористи" - от организацията Народен сговор, в която са налице някои профашистки тенденции. Макар и най-малобройни, "чистите сговористи" поради ръководното си положение в Демократическия сговор му придават и своя облик. Демократическият сговор се оказва твърде нетрайно политическо обединение. Още от самото начало на съществуването му в него започват ожесточени борби, които имат чист котериен характер, т. е. стремеж за вземане на по-големи облаги от държавната власт. След потушаване на Септемврийското въстание, когато е премахната опасността от завземането на управлението на страната от най-голямата опозиционна сила след държавния преврат в страната - Българската комунистическа партия, центробежните сили в Демократическия сговор се активизират и през пролетта на 1924 г. от него се отцепват част от радикалите начело със Ст. Костурков и част от демократите начело с Александър Малинов и Никола Мушанов, които се обособяват в самостоятелни политически партии. През есента на същата година от Демократическия сговор излизат и двама от ръководните дейци на бившата Обединена народнопрогресивна партия. Засилват се борбите и в лагера на "чистите сговористи". Част от тях, които до правителствената промяна от януари 1926 г. поддържат проф. Александър Цанков, след това минават в подкрепа на новия министър-председател Андрей Ляпчев. В следващите няколко години борбите между обособилите се в Демократическия сговор "племена" на сговористи, обединисти и демократи, предвождани от проф. Александър Цанков, Атанас Буров и Андрей Ляпчев, не секват нито за миг. Обикновено последните две водят обща борба против първото и по този начин не допускат шанса неговият предводител да застане начело както на партията, така и на правителството. Но са налице общи действия и на второто, и на първото "племе" против третото. Такъв е случаят, когато те си поставят за цел свалянето на военния министър ген. Ив. Вълков от заемания от него пост, който след януари 1926 г. твърдо застава зад водача на третото "племе" - Андрей Ляпчев. Макар че акцията им стига до успешен край, тези две "племена" не успяват да изтикат от първенствуващото място "племето" на Андрей Ляпчев както в управлението на страната, така и в ръководството на партията. След правителствената промяна от юни 1931 г. "племето" на Атанас Буров застава твърдо зад Ляпчевото. Това положение се запазва и след споменатото вече разцепление на Демократическия сговор през май 1932 г. В началото на 1933 г. част от привържениците на проф. Александър Цанков в лицето на бившите деветоюнски министри Хр. Калфов, о.з. ген. Ив. Русев и др. го напускат. С останалите свои последователи бившият деветоюнски премиер преобразува своето крило от Демократическия сговор в нова политическа формация, наречена Народно социално движение. Окончателен край на съществуването на Демократическия сговор във всичките му разновидности настъпва след държавния преврат на 19 май 1934 г., когато правителството на К. Георгиев забранява всички политически партии в страната.




Коментари:


БГ История не носи отговорност за достоверността на публикуваните материали. Целта на проекта е да популяризира историята като наука и в частност българската история. Ако някой види авторски свой материал, публикуван в сайта без да бъде упоменат източника, моля, нека се свърже с администраторите на сайта.

Грешно изписване?