Умира Франсоа Митеран – френски политик, 4-ти президент на Петата френска република (1981-1995 г.). Роден е на 26 октомври 1916 г. в семейство на дребен държавен чиновник. Завършва католическия колеж “Сен Пол” в Ангулем; Юридическия и Филологическия факултет на Сорбоната и Школата по политически науки в Париж. Участва във II световна война. През 1940 г. е ранен и пленен; в края на 1941 г. успява да избяга и се връща във Франция, влиза в Съпротивата. През 1944 г. е избран за генерален секретар по делата с военнопленниците във Временното правителство на ген. Дьо Гол. През 1945 г. е сред основателите на лявата партия Демократически и социалистически съюз на Съпротивата (ЮДСР); през 1946 г. е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода на Четвъртата република прави блестяща политическа кариера: 1947-1948 г. е министър по делата на ветераните, 1948-1949 г. е държавен секретар към председателя на Министерския съвет, 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1952 г. е държавен министър, през 1953 г. е министър по делата на Съвета на Европа, през 1956-1957 г. е министър на юстицията.
След като през 1958 г. Дьо Гол създава Петата република, Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията (от 1958 г.); постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава Федерацията на демократичните и социалистическите леви сили (ФДСЛС), на която е председател (1965-1968 г.). На президентските избори през 1965 г. се кандидатира, но не успява да победи Дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на Френската социалистическа партия, неин пръв генерален секретар (1971-1981 г.); заместник-председател на Социалистическия интернационал (1972-1981 г.); издига идеята за обединяване с други леви организации. През 1974 г. е кандидат на левите сили за президент, но отново отпада на II тур (срещу В. Жискар д’Естен). Избран е за президент на изборите през 1981 г., отново срещу В. Жискар д’Естен.
Разпуска Националното събрание, насрочва нови парламентарни избори, на които победител е Френската социалистическа партия. През 1986 г. обаче на парламентарните избори победител е десницата, Франсоа Митеран е принуден да назначи за премиер лидера на дясното “Обединение за република” – Жак Ширак, когото през 1988 г. побеждава в президентските избори. През 1993 г. на поредните парламентарни избори десницата отново печели мнозинство в Националното събрание и Франсоа Митеран за втори път е принуден да управлява с дясно правителство (министър-председател е Едуард Баладюр).
В края на президентския си мандат Франоа Митеран боледува от рак и напуска поста си преди да изтече пълният 7-годишен срок (1995 г.). Докато е начело на Франция, Франсоа Митеран е вдъхновител на оригинална културна политика (реконструкцията на Лувъра и поставянето на стъклената пирамида пред него, строежа на голямата арка в р-на Дефанс, строежа на сградата на операта на площада пред Бастилията, създаването на новия комплекс на Националната библиотека). Приоритет във външната политика е строителството на “единна Европа”; той изцяло поддържа идеята за валутен, икономически и политически съюз на държавите от Европейския съюз, а като втори етап той предлага основаване на европейска конфедерация между Източна и Западна Европа. Развива добри отношения със САЩ, Германия и бившия СССР; стреми се да сътрудничи с държавите от Третия свят (особено с африканските държави). Книги: “Memoires interrompu” (Париж, 1996 г.).

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория