В Лондон се подписва българо-румънски протокол, отразяващ позициите по Добруджанския въпрос след Междусъюзническата война (1913 г.). България е готова да отстъпи двата триъгълника по общата граница и да събори всички укрепления около Силистра. Междусъюзническата война – 1913 г. (Втора балканска война) е война между България и бившите й съюзници от Балканския съюз (1912-1913 г.) – Сърбия, Гърция и Черна гора, и присъединилата се към тях Румъния. След победата над Турция в Балканската война (1912-1913 г.) между балканските съюзници избухват остри разногласия за владеенето на освободените територии. Сърбия предявява искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдига въпроса за ревизиране на българо-сръбския договор (1912 г.). Гърция поисква Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите на двете държави са неоснователни, тъй като се отнасят до земи, населени предимно с българско население. Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България настоява да получи цяла Македония, изтъквайки и факта, че преобладаващият етнически елемент в нея е българският. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военно-политически договор, който е насочен изцяло против България. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от река Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на река Струма). Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. Под предлог да не се допусне нарушаване на "балканското равновесие" от страна на България румънските управляващи среди предявяват претенции към Южна Добруджа. Турция също не прикрива своя стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия – Енос. Всяка една от балканските държави започва да се готви за война. В България са мобилизирани 600 000 души, но практически могат да бъдат използвани 500 000. Веднага след сключването на Лондонския мирен договор (1913 г.) по заповед на българското военно командване всички български войски, разположени в района на Източна Тракия са прехвърлени на запад за действия против сръбската и гръцката армия. Според изготвения набързо план се проектират военни действия само против тези две държави, поради това на турската и румънската граница не са оставени почти никакви войскови сили. Сърбия и Гърция, които също така не демобилизират своите армии, разполагат общо с 550 000 души, към които се присъединява и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция против българската армия се изправя и още една допълнителна военна сила от близо 700 000 души. Въпреки крайно неизгодното положение на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скриват своите намерения за война против бившите съюзници на България. Русия, която вижда усилената подготовка на балканските държави за война и която не желае разтурянето на Балканския съюз с оглед на своите бъдещи планове, отправя предупреждение до техните управляващи фактори да се въздържат от каквито и да е стълкновения помежду си. Тя заявява, че цялата отговорност за последствията ще понесе онази от тях, която първа обяви войната. Подтикван тайно от Германия и Австро-Унгария, цар Фердинанд I обаче се готви усилено за бъдещата война. За да предотврати мирната инициатива на Русия, той предизвиква оставката на министър-председателя Иван Евстратиев Гешов и по този начин осуетява проектираната конференция на министър-председателите на балканските държави, която трябва да се състои в Солун, за да уреди спорните въпроси под арбитража на руския император. Пак с оглед да заблуди Русия монархът възлага мандата за съставяне на новия кабинет на шефа на най-русофилската партия в България – д-р Ст. Данев. Както цар Фердинанд I, така и управляващите среди в Белград и Атина дават вид, че приемат руските внушения за мирно разрешаване на спорните въпроси. В същото време те правят всичко възможно, за да предизвикат България първа да започне военния конфликт. Още преди 16 юни 1913 г. сръбският крал подписва манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. Цар Фердинанд I се оказва по-невъздържан и на 16 юни чрез своя помощник-главнокомандващ ген. М. Савов дава заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприемат офанзива против България. Веднага на тяхна страна се присъединява и Черна гора. На 27 юни в конфликта се намесва и Румъния, а 3 дни по-късно – и Турция. Изправена сама срещу всички свои съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия България се принуждава да капитулира. Особено са облекчени в своите действия против нея Румъния и Турция. Без да срещнат каквато и да е съпротива, румънските войски прекосяват за няколко дни Северна България и се озовават до София. Турската армия успява също без никакво противодействие от българска страна да заграби Източна Тракия. Австро-Унгария и Германия, които най-много насърчават цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване на предприемат никакви стъпки за възпиране действията на останалите балкански държави против България. Тяхното желание е колкото се може повече да задълбочат противоречията на Балканите и да ликвидират Балканския съюз. На 28 юли се подписва Букурещкият мирен договор (1913 г.), според който България не само се лишава в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война (1912-1913 г.) земи, но понася и тежки финансови и други загуби. Всичко това представлява истинска национална катастрофа. Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола. Изходът от войната показва по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да е напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не е избран правилно. Защото от войната спечелва не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искат да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория