Английската полярна експедиция на капитан Робърт Скот достига Южния полюс, където разбира, че е изпреварена с малко повече от месец от норвежеца Руал Амундсен. Всички участвали в експедицията загиват по време на обратния си път.
Борбата за покоряване на Южния полюс през далечната 1911 г. се води между експедициите на норвежеца Руал Амундсен и англичанина Робърт Скот. Амундсен използва кучешки впрягове и създава последната си спомагателна база на 82 градуса ю.ш. От своя страна Скот разчитал на конете, а не на кучетата. Със себе си той е носел и две моторни шейни. По това време обаче тази техника е била все още ненадеждна и затова по-късно шейните са изоставени. Амундсен имал четирима отлични спътници, владеещи прекрасно ските, и около стотина кучета. Всичко било подчинено на една цел - достигане до полюса. На 16 декември 1911 г. групата достига Южния полюс. Тук Амундсен разпъва малка палатка, а над нея закрепва норвежкото знаме. В палатката Амундсен оставя писмо с кратък отчет от своето пътешествие и специална записка до Робърт Скот. След 39 дни норвежката група благополучно се прибира в своята база.
Походът на групата на Скот завършва трагично. Конете били изоставени още на ледника Рос. Шейните били теглени от хората. До полюса пеш стигат петима души заедно със Скот. На 16 1912 г. те виждат малката палатка на норвежците. В дневника си Скот пише: "Те първи достигнаха до полюса. Ужасно разочарование!"
По обратния път всички членове на експедицията загиват от студ и глад. Трима от тях - Уилсън, Боуърс и самият Скот - са намерени след осем месеца в палатка върху ледника Рос. Благодарение на подробния дневник, който Скот води до последните си минути живот, става известно за трагедията, преживяна от всички. Двама от екипа на Скот - Еванс и Отс - умират по-рано от изтощение и студ. На останалите трима също не им провървява. На 21 март 1912 г. те достигат до 20 км от склад за продоволствие, но ги застига жестока буря и не могат да продължат. А "имат гориво само за две чаши чай на всеки и суха храна за два дни". "Всички бяхме готови да вървим, но нямахме възможност да излезем от палатката... Не мисля, че сега бихме могли да се надяваме на каквото и да е." Последната записка от дневника на Скот е от 29 март 1912 г. Тя завършва с думите: "За Бога, не изоставяйте нашите близки!"
В чест на двамата първи покровители на Южния полюс една от антарктичните станции на САЩ, разположена на Южния полюс, носи името "Амундсен-Скот".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория