Утвърден е съставът на новото правителство на Васил Коларов. В съставеното правителство от 26 министри 22 са от БКП, 3-ма - от БЗНС и 1 е безпартиен. За подпредседатели на Министерския съвет са избрани Вълко Червенков, Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков. Васил Коларов е политически и държавен деец. Учи право в Швейцария. След завръщането си в България се установява в родния си град и се отдава на адвокатска практика. Влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия в средата на 90-те години на XIX в. През 1897 г. основава партийна организация в Никопол, от 1902 г. е начело на социалистите в Шумен. След разцеплението на БРСДП през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавявано от Д. Благоев. От 1904 г. до 1919 г. е ръководител на социалдемократическата организация на тесните социалисти в Пловдив. Избиран е многократно за народен представител. Участва като запасен офицер в Балканската война 1912-1913 г. Противопоставя се енергично на въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на която и да било от двете воюващи групировки. След смъртта на Д. Благоев (1924 г.) е фактически лидер на БКП (т.с.). По негова инициатива през февруари 1927 г. се създава Работническата партия в България като легално проявление на БКП. В периода 1929-1935 г. е функционер на Коминтерна в Селския интернационал. От 1931 г. до 1940 г. е директор на Международния аграрен институт в Москва и главен редактор на неговия печатен орган "Аграрни проблеми". Участва в работата на VII конгрес на Коминтерна (1935 г.) и в разгрома на лявото сектантство, завзело от края на 20-те години ръководството на БКП. През 1936-1939 г. ръководи организацията по събиране и изпращане на български доброволци в Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След Лайпцигския процес 1933-1934 г. отстъпва лидерския пост на партията на Г. Димитров. В годините 1941-1944 г. направлява въоръжената съпротива в България от територията на СССР. Заедно с Г. Димитров е един от инициаторите за създаването на Отечествения фронт в България (1942). Завръща се в страната през 1945 г. и се включва в ръководството на БРП (к) и се изявява същевременно като активен политически и обществен деец. Избран е за председател на ХXVI Обикновено народно събрание (1945 г.), след провъзгласяването на България за Народна република (15 септември 1946 г.) и за временен председател на републиката. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция 1946-1947 г., където се подписва мирният договор с България. От 7 ноември 1946 г. е председател на VI Велико народно събрание. От декември 1947 г. е подпредседател на Министерския съвет и министър на външните работи. След смъртта на Г. Димитров (юли 1949 г.) е назначен за председател на Министерския съвет.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория