
На 25. 1. 1952 г. завършва съдебния процес при "закрити врати" срещу група строителни инженери. Обвиненията са, че още от 1945 г. в системата на железопътното строителство действа "вредителско-шпионска група", организирана от бившия министър на електрификацията и мелиорацията и на строежите и пътищата Манол Сакеларов. В този пореден "трайчокостовски" процес са осъдени 12 души: трима на смърт, а останалите – на различни срокове затвор.
На 25. 1. следващата година католическият свещеник Йосиф Тончев е екзекутиран. Неговото дело се гледа в Пловдив при "закрити врати". Свещеникът е обвинен в "шпионаж" и в "подривна дейност" - "образуване на нелегална организация". Той получава смъртна присъда.
На 25. 1. 1954 г. умира Дамян Велчев (Д. В. Дамянов) - български офицер, генерал-полковник (1945 г.), политик и държавник. Роден е на 20 февруари 1883 г. в Габрово. Министър е на войната (1944-1945 г.). Завършва Военното училище в София (1903 г.), участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.). Един от организаторите (1919 г.) и ръководител (от 1922 г.) на Военния съюз. Уволнен е от армията (1920 г.) от правителството на Александър Стамболийски. Участва в организацията и в провеждането на военния преврат от 9 юни 1923 г. След преврата е началник на Военното училище (1923-1928 г.). Един от организаторите е на военния преврат (19 май 1934 г.). Уволнен е от армията (1935 г.), изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. Прави опит за организиране на преврат (1935 г.), за което е осъден на смърт (1936 г.). Смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Освободен е от затвора при амнистия (1940 г.). Участва в завземането на властта от Отечествения фронт. Пълномощен министър е в Швейцария (25 септември 1946 – 25 октомври 1947 г.), където предпочита да остане в знак на протест срещу "комунизацията на България" и където умира.
Коментари: