Австроунгарското правителство предлага вместо конференция във Виена да бъде свикан международен конгрес в Берлин. Самият конгрес се състои от 1 юни до 1 юли в Берлин. Участници са Англия, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни - Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. България няма свои представител.
Успешният край на Руско-турската освободителна война обезпокоява западните европейски държави, заради евентуалното засилване на руското влияние на Балканите. Отчитайки стратегическа важност на този район на Югоизточна Европа, те не одобряват подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор и настояват открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия е принудена да приеме направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор. В навечерието на свикването на Берлинския конгрес особено активна е английската дипломация.
На 18 май в Лондон е сключено тайно англо-руско споразумение, по силата на което Русия е принудена да се съгласи с разделянето на току-що освободената българска държава на две части: едната - обособена като самостоятелно Княжество България с граници между р. Дунав и Стара планина, и другата - Източна Румелия, на юг от Стара планина, която да бъде поставена под върховенството на Високата порта, но с широка автономия и ген.-губернатор християнин.
На 25 май във Виена е сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария. В него освен разпокъсването на Санстефанска България на посочените части е постигнато и друго- да бъде намален срокът на Временното руско управление в България, предвиден в Санстефанския договор. Тези споразумения след това залягат в основата на преговорите между западните европейски държави и Русия. За председател на Берлинския конгрес е избран германският канцлер Ото Бисмарк. Със своя благосклонен неутралитет той улеснява ходовете на европейските представители. В общите пленарни заседания, на които участвали английският министър-председател Б. Дизраели (лорд Биконсфилд), австро-унгарският министър на външните работи Андраши, руският канцлер А. М. Горчаков и германският канцлер О. Бисмарк, се дебатират най-важните въпроси - териториалните граници на новоосвободената българска държава и съдбата на Босна и Херцеговина.
Представителите на западните велики сили и особено лорд Биконсфилд и Андраши се стремят да намалят границите на България колкото е възможно повече и да осигурят своите икономически интереси в нея след откъсването и от пределите на Османската империя. Австро-унгарската дипломация се бори за по-големи права върху Босна и Херцеговина. Пред конгреса с известни териториални претенции към България излезли и някои от представителите на съседните балкански страни. На протестните писма на българския народ, изпратени до конгреса от всички краища на страната и особено от онези, които се предвиждало да останат в пределите на Османската империя, не било обърнато внимание. Решенията на Берлинския конгрес, изключително неблагоприятни за България, залягат в Берлински договор.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория