Делегация начело с Георги Димитров заминава на неофициално посещение в Москва. Сталин критикува Георги Димитров за изказванията му, че се готви създаване на Балканска федерация, каквато не влиза в плановете на Москва. Сталин ясно показва, че България и Югославия трябва да съгласуват своите действия със СССР, на когото трябва да принадлежи контролът и последната дума при бъдещата федерация, в която според Сталин трябва да влязат България, Югославия и Албания. На 11 февруари по предложение на Сталин е подписан протокол между България и СССР за съвместни консултации по всички международни въпроси, които са от интерес за двете страни. Българската външна политика е поставена в пълна зависимост от Москва.
Йосиф Висарионович Джугашвили Сталин (21.12.1879 г., гр. Гори, Грузия - 5.03.1953 г., Москва) - руски политик, държавник; генерален секретар на ЦК на ВКП (б) (от 1922 г.), председател на съветското правителство (от 6.05.1941 г.); генералисимус (1945 г.). През 1894 г. завършва средна духовна семинария в Гори, след което постъпва в Православната духовна семинария в гр. Тифлис (Тбилиси). Като ученик е увлечен от радикалните идеи и е изключен от семинарията. Става активен участник в терористични групи на руски анархисти и социалдемократи. Неколкократно е заточван в Сибир, като всеки път успява да избяга. През 1914 г. се опитва да постъпи в руската армия, но не го приемат. След Февруарската революция отива в Санкт Петербург; включен е в редакцията на в-к “Правда”. Малко преди Октомврийската революция е на опортюнистични позиции по отношение на законното Временно правителство на Русия и към войната.
На 25 октомври 1917 г. е назначен за народен комисар на националностите в болшевиското правителство на Вл. И. Ленин. По време на Гражданската война (1918-1920 г.) е комисар на няколко от фронтовете, където по негово нареждане са ликвидирани хиляди невинни хора, обявени за “врагове на революцията”. През 1922 г. е избран е за генерален секретар на ЦК на ВКП (б) (1922 г.). Сталин бързо създава партиен бюрократически апарат, с помощта на който скоро разрушава икономиката на Русия, която се стабилизира след 1921 г. по време на НЕП-а. След 1 октомври 1928 г. под ръководството на Йосиф Сталин е въведено централизираното планиране в икономиката. След 1929 г. е наложена колективизацията в селското стопанство, която унищожава земеделието в Русия - най-развитото и продуктивно в Европа. През 30-те години той въвежда режим на терор в Русия - ликвидирани са милиони (броят на жертвите не е известен и до днес).
През 1939 г. подписва договор с Хитлер; двамата диктатори разделят Европа и всеки започва въоръжено терористично насилие срещу независимите народи на съседните страни. През 1940 г. народът на Финландия защищава своята територия и национална независимост от агресията на Сталин. Войната доказва лошата подготовка на Червената армия и военното безсилие на Съветска Русия. Това кара Хитлер да нападне доскорошния си съюзник (22 юни 1941 г.). За няколко месеца вермахтът разгромява Червената армия и завладява голяма част от европейската територия на Русия. Сталин въвежда “железен” ред в държавата и успява с цената на много жертви да спре настъплението на германците, като постепенно променя хода на войната с помощта на своите съюзници - САЩ и Англия. На срещите в Техеран (1943 г.), Ялта (февруари 1945 г.) и Потсдам (юли 1945 г.) трите Велики сили си поделят света и предоставят на Сталин Източна Европа, в която той налага със сила тоталитарно комунистическо управление. След войната политиката на Сталин е причина съюзът със САЩ, Англия и Франция да се разпадне. Издигната е “желязна завеса” между западните демокрации и тоталитарните режими в Източна Европа.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория