Тринадесетото Народно събрание отпуска още 300 000 лв. помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание, след като на 22 ноември 1903 г. са отпуснати 500 000 лв.
Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от времето на Възраждането. По силата на Берлинския договор (1878 г.) Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на българския народ, който не желае да се примири с волята на западните велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след оповестяването на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.). Тя придобива организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в Солун. В скоро време в Македония и Одринско се създава гъста мрежа от революционни комитети. През 1899 г. се поставя началото и на четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на организацията и подготовката на въстанието.
В началото на ХХ в. настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание (1902 г.,) провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довел до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашил организацията от нови провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това довежда до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието.
В началото на януари 1903 г. в Солун се свиква конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев, Георче Петров и др., които са противници на каквито и да е прибързани действия, конгресът взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници му се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това се прави с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти. Междувременно подготовката на въстанието върви с пълна сила. На проведения в Смилево окръжен конгрес се изработва планът за въстаническите действия. Избира е ръководен щаб в състав Даме Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието.
Малко преди свикването на Битолския окръжен конгрес ВМОРО претърпява тежка загуба. На 21 април (стар стил) край с. Баница пада убит Гоце Делчев. При все това подготовката за въстанието не секва нито за минута. След конгреса в Смилево последва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, който обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) същата година избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достигна с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища се установява революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които се разрушават важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред грозящата опасност, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не може да удържи неговия напор.
За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени са 12 440 къщи, избити и заклани са 4694 души, остават без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Причините за неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание са много и от различно естество: на първо място за това допринася преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина е крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухва. За разлика от Априлското въстание (1876 г.) този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупреждава ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заемат страната на Османската империя, което позволява на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина е ненамесата на България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория