Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд.
Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. Роден е на 7 септември 1911 г. в село (днес град) Правец, Софийска област. Първоначално учи в родното си село, след което продължава образованието си в Средното училище по графика в София и завършва гимназия като частен ученик. Член е на Българския комунистически младежки съюз от 1930 г., а на Българската комунистическа партия - от 1932 г. Като партиен функционер работи главно сред столичните печатарски работници. От 1942 г. е член на Софийския окръжен комитет на партията. От края на 1943 г. се включва активно в партизанското движение в родния си край. Взема дейно участие в политическата промяна на 9 септември 1944 г. в столицата. На VIII пленум на партията (1945 г.) е избран за кандидат-член на Централния комитет, а на V конгрес на БКП - за член на ЦК. През 1948-1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП и председател на Столичния градски народен съвет, възглавява и Отечественофронтовската организация в София. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК, а от 1951 г. и член на Политбюро на ЦК. На VI конгрес на БКП (1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП, като от ноември 1962 г. до юни 1971 г. е и председател на Министерския съвет на Народна република България. През юли 1971 г. заема поста председател на Държавния съвет. От 1981 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На 10 ноември 1989 г. е освободен от пленум на ЦК от заемания партиен пост, а малко по-късно Народното събрание го освобождава и от държавния пост. На 8 декември 1989 г. е изваден от състава на ЦК, а няколко дни след това е изключен и от БКП. За допуснати грешки и нарушения като държавен ръководител е подложен на съдебно преследване - известно време е арестуван, след което е поставен под домашен арест, на който режим остава до края на живота си. Малко преди да почине, е възстановено членството му в Българската социалистическа партия. Умира на 5 август 1998 г.

---

---