В София е учреден Институт за защита на българските интереси начело с ген. Александър Протогеров.
Генерал Александър Протогеров е деец на Вътрешната македонска революционна организация, генерал-лейтенант. Роден е на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Завършва Военното училище в София и от 1887 г. до 1918 г. служи в редовете на Българската армия. След избухването на Войнишкото въстание 1918 г. е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и ръководи неговото потушаване. В началото на 90-те години на XIX в. се включва в националнореволюционното движение на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание 1902 г. , а след това и в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. е войвода на чета.
След потушаване на тези въстания става ръководител на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които служат като повод за Балканската война 1912-1913 г. Разгръща значителна дейност за организиране на Македоно-одринското опълчение и като командир на 3. бригада от опълчението ръководи неговата разузнавателна служба по време на войната. От 1912 г. до 1918 г. е и председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Хр. Чернопеев е убит на фронта (1915 г.), Протогеров заема неговото място като член на ЦК на ВМОРО. Като висш български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. През 1917-1918 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
След Първата световна война 1914-1918 г. взима активно участие във възстановяването на ВМРО и заедно с Т. Александров и П. Чаулев възглавява нейното ръководство. Възложена му е организацията на четническата дейност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си прекарва вън от България. През 1924 г. подписва Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с революционните организации на Балканите, но през август същата година се отказва от подписа си. След убийството на Т. Александров (август 1924 г.) запазва членството си в Централния комитет на ВМРО, но в отношенията му с Ив. Михайлов настъпва охлаждане, което довежда до убийството му през лятото на 1928 г. Освен в македоно-одринското движение Протогеров влиза и в редовете на българското масонство, където се издига до негов велик майстор.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
Коментари: