Създаден е Македонски комитет в Пловдив с председател Захари Стоянов и секретар Иван Андонов. От април същата година комитетът е преименуван на Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). БТЦРК се ангажира с подготовката и реализирането на съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Българският народ не приема несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878 г. , по силата на които току-що освободената българска държава е разпокъсана на няколко части. От тях т. нар. Източна Румелия (Южна България), като автономна област, и Македония и Одринско са оставени отново в пределите на Османската империя. След неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. борбата против Берлинския договор 1878 г. продължава. В началото на 80-те години на ХХ в. става очевидно, че по редица причини едновременното освобождаване на Македония и Одринско заедно с Източна Румелия е непосилна задача, поради което усилията на българския народ се насочват към осъществяване на идеята за присъединяване на Източна Румелия към Княжество България.
До началото на 1885 г. борбата за постигане на тази цел се води неорганизирано, поради което и резултатите са минимални. С цел оптимизиране на ефективността на действията е създаден БТЦРК. Уставът на организацията е изработен по образеца на устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК) от началото на 70-те години на ХIХ в. Програмата на БТЦРК предвижда постигане на задачата чрез "революция морална и с оръжие". През март е издадено "Възвание към българите от Източна Румелия", с което те се призовават към извоюване на своята свобода по революционен път. В края на същия месец започва да излиза и в. "Борба", редактиран от З. Стоянов.
До юни 1885 г. БТЦРК се придържа стриктно към възприетата революционна тактика. В много градове и села на Източна Румелия се изграждат тайни революционни комитети и малки въоръжени чети. От този момент нататък настъпва пълен обрат в поведението на ръководителите на БТЦРК. Без формално да се отказват от дотогавашните си революционни действия, те се свързват с представители на Либералната партия в Източна Румелия, както и с правителството на Княжество България.
В края на август 1885 г. е установен непосредствен контакт и с княз Александър I Батенберг. Ръководството на акцията по същество се поема от нови лица - политически и военни дейци, като д-р Г. Странски, Д. Ризов, К. Паница, Д. Николаев и др., които и придават военно-съзаклятнически характер. Предвижда се съединението на Източна Румелия с Княжество България да стане не чрез въстание, а чрез военен преврат, като за целта се използват Източнорумелийската милиция и сформираните вече в някои градове и села въоръжени чети. Според приетия на 23 август план акцията трябвало да се осъществи между 15 и 20 септември. Избухналите в някои селища на Областта вълнения в края на август и началото на септември заставят ръководителите на БТЦРК да насрочат нова дата - 5 срещу 6 септември 1885 г. След успешното и провеждане БТЦРК на практика престава да съществува, макар формално ликвидирането му да става чак в началото на 1886 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория