От Букурещ Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев в Браила, в което изразява намерението си да се включи в предстоящото въстание: "Въпросите решени - отбелязва поетът, целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика."
Христо Ботев (25.XII. 1847/6.I.1848-20.V./1.VI.1876) е национален революционер, поет и журналист. Роден е в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Б. Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка.
Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. Останал без средства, след като се прехвърля в Румъния, Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков.
Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Христо Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.
През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му стават причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията.
След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.
Тодор Пеев (Т. П. Стоянов) е деец на националноосвободителното движение, учител, журналист, драматург, член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е през февруари 1842 г. в Етрополе. Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж в Цариград. Работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък". Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през 1870 г. е избран за председател на местния революционен комитет. През 1872 г. заминава за Букурещ, където взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След арабаконашкия обир 1872 г. заминава за Браила. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. След Освобождението заема редица важни административни длъжности – окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899 г.) и търговски агент в Скопие (1899–1901 г.). Разочарован от следосвобожденската действителност, Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 г. в София. Автор е на ценни мемоари и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория