Състои се учредителен конгрес на легалната Работническа партия в България в бирария "Радост" в Княжево. За неин ръководител е избран тайният агент на полицията Никола Милев, а орган на партията е в. "Работническо дело" (от 1 март).
Работническа партия (РП) е политическа партия, легално проявление на Българската комунистическа партия. Създаването й преминава през различни фази. Първоначално се изграждат т. нар. безпартийни групи. В началото на август 1926 г. група стари партийни функционери свикват съвещание в столицата, на което вземат решение за образуване на общоградски партиен комитет с участието не само на комунисти, но и на безпартийни лица, на единомишленици. Подобно на Софийския комитет, организации възникват и в някои провинциални градове на страната. Те стават основата, на която възниква и самата РП. На 4 февруари 1927 г. се провежда градска конференция на безпартийните групи в София, последвана от нова, на 14 февруари с. г. Учредителната конференция на РП е свикана на 20 февруари 1927 г. също в столицата. На нея се взема решение за обединяване на безпартийните групи в страната в единна политическа организация на работниците под името РП. Безпартийните групи стават нейни местни организации в София и в страната.
Според приетата от учредителния конгрес програмна декларация РП си поставя за задача да защитава икономическите и политическите интереси на работниците и останалите трудещи се маси, да се бори за осъществяването на идеята за изграждане на работническо-селски съюз под формата на Блок на труда и пр. В своите редове РП включва значителна част от членовете на БКП, останали вън от нея след преминаването и в нелегалност през есента на 1923 г. По-видни нейни дейци до държавния преврат на 19 май 1934 г. са П. Напетов, Хр. Калайджиев, Аврам Стоянов, Митьо Ганев, Й. Милев и др. За изграждането на Блока на труда РП се обръща към ръководствата на БЗНС "Врабча 1", Занаятчийската партия и Българската работническа социалдемократическа партия (обединена). След техния отказ тя дава указание на местните си организации да пристъпят към създаването на блокови комитети по места. На техния апел откликват редица организации и групи на посочените партии, което позволява изграждането на блокови комитети в много краища на страната. Акцията за образуването на блокови комитети се разраства с нова сила след насрочването на парламентарните избори за ХXII Обикновено народно събрание (май 1927 г.). Въпреки правителствения терор, на който е подложена РП, благодарение на тези комитети тя спечелва 4 депутатски места в новия парламент. С листата на Блока на труда РП участва и в последвалите общински и окръжни избори. Най-голям е нейният успех по време на парламентарните избори за ХXIII Обикновено народно събрание (юни 1931 г.), когато спечелените 170 000 гласа и осигуряват 31 депутатски места в него.
Постепенно нараства и членската й маса, която в годините на управлението на Народния блок (1931-1934 г.) достига до 35 000 души. Едновременно с учредяването на РП започва да излиза и в. "Нов път", който отправя призив към работниците в България за изграждане на нова легална работническа организация под името Независима работническа партия. Този апел обаче не намира подкрепа от страна на членовете и съмишлениците на нелегалната БКП и идеята за подобно формирование отмира. Последват и други опити за разцепление на работническото движение в България, които също завършват без успех. Подобно на БКП, и РП попада под влиянието на новите влияния, произтичащи от решенията на VI конгрес на Комунистическия интернационал (1928 г.). След изборната победа в парламентарните избори за ХXIII Обикновено народно събрание нов голям успех на РП са общинските избори в столицата, в които тя получава мнозинството от подадените гласове. Блоковото правителство обаче не я допуска до управлението на столицата. Нещо повече, то разгонва и парламентарната и група от Народното събрание. Двама от лидерите на партията - П. Напетов и Хр. Трайков са убити. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Работническата партия е забранена и до 1938-1940 г. има нелегално съществуване. След сливането й с БКП се полагат основите на Българската работническа партия.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория