Виктор Юго произнася реч във Френския парламент, в която изобличава равнодушието на европейската дипломация към жертвите на Априлското въстание в България, извършено през 1876 г. и отправя апел към Европа в защита на българския народ, пострадал от османските жестокости по време и след потушаването на въстанието. Речта му намира горещ отклик сред българската емиграция в Румъния, а Българското централно благотворително общество, в знак на признателност за големия му жест, го провъзгласява за свой почетен член.

Виктор Мари Юго е френски поет, романист, драматург и общественик. Той е роден е на 26 февруари 1802 г. в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Юго започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия и са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.).

През 1826 г. оглавява литературното дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Александър Дюма и други млади писатели-романтици. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията от 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата (02 февруари 1851 г.) е принуден да бяга от Франция. Романи от 60-те год.: Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Юго се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Умира на 22 май 1885 г. в Париж.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория