В Цариград тържествено е открит църковно-народния събор. В заседанията на събора (общо 37) участват 15-те члена на Временния съвет и 35 представители на епархиите. Съборът трябва да изработи устав на Екзархията. Българската екзархия е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. До Освобождението съществуват Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска) епархии. След Освобождението се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.). По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория