Под натиска на екзарх Йосиф I и по решение на правителството митрополит Мелетий Софийски е арестуван и е заточен в Рилския манастир. По-късно му е разрешено да се установи в Кюстендил.
Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и е избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх.
След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Стефан Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война (1912–1913 г.) Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юни 1915 г. Мелетий софийски е висш духовник, книжовник, обществен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е през 1832 г. в Струмица. През 1851 г. става монах в Зографския манастир. Завършва Атинската духовна семинария, след което заминава за Санкт Петербург, където следва в Духовната академия. Завръща се в България и от 1872 г. до 1883 г. е софийски митрополит. През 1876 г. е преследван от турските власти, които го подозират, че укрива дейци от Ботевата чета. Поради това търси спасение в Българската екзархия в Цариград. След Освобождението отново поема Софийската епархия. Народен представител е в Учредителното събрание (1879 г.). Предоставя много ценни ръкописи и старопечатни книги на Народната библиотека в София (днес Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). По време на режима на пълномощията е интерниран в Рилския манастир (1883 г.). По-късно заболява тежко и заминава на лечение в Кайро, където умира през 1891 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория