От 27 февруари до 1 март е проведен VIII разширен пленум на ЦК на БРП (к). В приетата резолюция е записано, че "БРП (к) разбира ОФ не като временна междупартийна комбинация за вземане и подялба на властта, а като продължителен боеви съюз. за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на нова, демократична и силна България", поради което ОФ "се явява жизнена необходимост и ще има да запълни цял един период в развитието на страната". Приет е нов устав на партията и е избран Централен комитет от 39 членове и 15 кандидат-членове и Политбюро на ЦК на БРП (к) от 13 членове (Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Петко Кунин и Владимир Поптомов) и 3-ма кандидат-членове (Димитър Димов, Гочо Грозев и Титко Черноколев). В Секретариата на ЦК на БРП (к) са включени: Георги Димитров - председател на ЦК, Трайчо Костов - първи секретар, Георги Чанков - секретар и Вълко Червенков - секретар.
Българската работническа партия (комунисти) е политическа организация, наследила Българската работническа партия, която в края на септември 1944 г. приема името Българска работническа партия (комунисти). Численият състав на БРП (к) в средата на януари 1945 г. достига над 250 хил. души, най-многобройната политическа сила в България, която ръководи общественото развитие на страната. На VIII разширен пленум на ЦК проведен от 27 февруари до 1 март 1945 г. се обсъжда политическият доклад за положението на партията и задачите на комунистите, разглежда се организационното състояние на БРП (к), приема се нов устав и се избират ръководни органи. В резолюцията по политическото положение се акцентира върху сътрудничеството на партията с другите отечественофронтовски партии при решаването на най-важните проблеми от стопанския живот на страната и за участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г. В рамките на ОФ БРП (к) направлява целия политически и обществен живот на страната: организиране на Народен съд срещу виновниците за въвличането на страната в Тристранния пакт и за извършените репресии по време на съпротивителното движение 1941–1944 г.; провеждане на аграрна реформа; организиране на референдум за премахване на монархията и пр. През октомври 1946 г. БРП (к) спечелва изборите за ВНС с 53,16 % от общия брой на гласувалите и 278 депутатски места. Образувано е коалиционно правителство с министър–председател Г. Димитров. На проведения на 14 октомври 1947 г. пленум на ЦК на БРП (к) се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси. В резултат на това е извършена промяна в подготвяния проект за нова републиканска конституция и се осъществява национализация на индустрията, мините и банковото дело. В стремежа да утвърди своята ръководна роля БРП (к) използва тоталитарни методи на управление, което довежда до потъпкване на парламентарната демокрация. През 1947 г. е забранена дейността на БЗНС "Н. Петков" и са разтурени Радикалната партия (обединена) и Демократическата партия. През 1948 г. престават да съществуват като самостоятелни политически сили БРСДП, Народен съюз "Звено", а БЗНС признава ръководната роля на БРП (к). На V конгрес (декември 1948 г.) БРП (к) се преименува в Българска комунистическа партия. На конгреса се утвърждава стратегическата линия на партията за изграждане на социалистическото общество по съветски икономически модел. Печатни органи са: в. "Работническо дело", сп. "Ново време".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория