На 28 февруари и 1 март българският цар Борис III се среща в Германия с Хитлер и с външния министър фон Нойрат. Те го съветват за сближение със Югославия.

Борис III е цар на българите в периода 3 октомври 1918 г.–28 август 1943 г. Роден е на 30 януари 1894 г. в София. Син е на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Получава веднага титлата княз Търновски. Брат – княз Кирил Преславски, и сестри – княгините Евдокия и Надежда. Получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища. След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. След навършване на пълнолетие през 1912 г. официално е провъзгласен за престолонаследник на българския престол. Непосредствен свидетел е на провъзгласяването на независимостта на България 1908 г. и въздигането й от Княжество в Царство (1908 г.). Участва като офицер със специални поръчения в Балканската война 1912–1913 г. и в Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения. Непрекъснато е в движение между Двореца и Щаба на Действащата армия, установен в Кюстендил. Постоянно е в непосредствен досег с войниците на фронта. С голямо разочарование посреща поражението на България в Първата световна война.

След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. През първите няколко години от царуването си съзнателно се въздържа от активно участие във вътрешнополитическия живот на страната. Неодобрява управлението на БЗНС (1919–1923), начело на което стои Ал. Стамболийски и тайно подкрепя антиправителствените действия на десните опозиционни сили. След като се убеждава, че те са неспособни да съборят управлението на БЗНС по легален начин, става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор. След успеха на акцията на 9 юни 1923 г. пристъпва към укрепване на положението си като първостепенен фактор в цялостния политически живот на страната. Подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. и когато то става неудобно от външни съображения, се разграничава от него, което довежда и до парламентарното му бламиране в началото на януари 1926 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев.

През октомври 1930 г. се оженва за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. Междувременно в България настъпват важни политически събития. Управлението на Народния блок, замества управлението на Демократическия сговор, в резултат на силно разгорелите се котерийни борби между участващите в него партии бързо се изхабява. През май 1934 г. то е свалено от нов военен преврат на 19 май 1934 г. Тъй като част от офицерите заговорници имат републикански убеждения, те представляват реална опасност за Двореца. Чрез маневри царят съумява да разедини редиците на Военния съюз. С тези действия той отслабва позициите на правителството на К. Георгиев и през януари 1935 г. го заставя да напусне управлението на страната. След два преходни кабинета, през ноември 1935 г. Борис III поема цялата власт в свои ръце. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство - Симеон, който също получава титлата княз Търновски.

През септември 1939 г. хитлеристка Германия напада Полша и с това се поставя началото на Втората световна война (1939–1945 г.). В началото Борис III се придържа към курс на неутралитет. Когато обаче през следващата година военните действия се пренасят и на Балканския полуостров, възможностите му за маневриране силно се ограничават. Натискът на Берлин за въвличане на България във войната става все по-силен. На 1 март 1941 г. правителството на проф. Б. Филов, подписва Тристранния пакт, в резултат на който България става съюзник на държавите от хитлеристката ос. От този момент Борис III е лишен на практика от възможността да провежда самостоятелна външна политика. Той се оказва безсилен да се противопостави на следващото искане на своите съюзници – да обяви война на САЩ и Великобритания, което става на 13 декември 1941 г. В средата на август 1943 г. той предприема поредното си посещение при А. Хитлер. След завръщането си към 20–21 август неочаквано заболява тежко и след едноседмични мъчения умира на 28 август. Смъртта му е съвсем неочаквана и причините за нея и до днес остават неизяснени. На престола веднага е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Б. Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория