Започва депортиране на българските евреи, живущи в провинцията. Делегация от Кюстендил получава подкрепа от подпредседателя на ХХV Народно събрание Димитър Пешев. В Пловдив митрополит Кирил приютява покръстените евреи в своя дом и налага освобождаването на останалите хиляда и шестстотин задържани. В периода 4 – 13 март 1943 г. са депортирани евреите от Беломорието – четири хиляди петдесет и осем души са транспортирани до Лом и оттам на четири корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само сто. От 10 март започва депортиране на седем хиляди сто четиридесет и четири евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около двеста души. На 12 март са депортирани сто шестдесет и един евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.

“Еврейски въпрос” е условно обозначение на расовата и етническата дискриминация спрямо еврейското население в Европа в навечерието и по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Проповядва се най-открито от немските националсоциалисти. След идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (1933 г.) става и официална държавна доктрина. Под натиска на Берлин антиеврейската политика се възприема и от редица европейски държави, сред които и България. На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV Народно събрание гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт (1 март 1941 г.), тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на двадесет хиляди души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от лумпенизирани елементи – членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др. От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци – Янко Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Богдан Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България единадесет хиляди осемстотин тридесет и шест души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още осем хиляди петстотин и шестдесет души евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др. Те обаче набързо са свалени от заеманите от тях постове. Друг съществен фактор, който попречва за изпращането на новата група български евреи към Полша, е настъпилият обрат в хода на Втората световна война. Войските на Вермахта през 1943 г. и 1944 г. търпят тежки поражения не само на Източния, но и по другите фронтове. Между стъпките, които предприема дошлото на власт в началото на септември 1944 г. правителство на Константин Муравиев, е и отмяната на антисемитското законодателство в страната. На практика обаче действителното възстановяване на гражданските и политическите права на еврейското население в България настъпва след политическата промяна на 9 септември 1944 г.

Димитър Йосифов Пешев е юрист и държавен деец. Роден е на 13 май 1894 г. в Кюстендил. Завършва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). След края й работи като съдия в Пловдив и София и като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. От 1932 г. се отдава на адвокатска практика. Министър на правосъдието е от 23 ноември 1935 г. до юли 1936 г. Председател е на Управителния съвет на банка "Български кредит". Депутат е в ХХIV (1938–1939 г.) и в ХХV Народно събрание (1940–1944 г.). Подпредседател е на ХХIV и ХХV Народно събрание. Заради участието му в протестната акция на група депутати против депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта по време на Втората световна война (1939–1945 г.) е снет от поста подпредседател на Народното събрание. Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. След застъпничеството на влиятелни евреи скоро е пуснат на свобода. Почетен гражданин е на Израел. Посмъртно е награден с орден "Стара планина". Умира на 25 февруари 1973 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория