Споделете В Пловдив българите декларират, че градът и Пловдивската епархия няма да припознават занапред Цариградската патриаршия. Това се случва по време на неделната служба в пловдивската черква "Св. Богородица". Присъстващите заявяват, че ще се подчиняват единствено на Иларион Макариополски.
Цариградската патриаршия (Вселенска патриаршия) е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград. Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало възглавявана от епископ, от 451 г. и от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за вселенски. Под юрисдикцията й минават Българската православна църква (от по-кръстването през 864 г. до въздигането й в патриаршеско достойнство – 927 г.), както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия, Ипекската патриаршия и Охридската архиепископия, Угровлашката, Молдовската, Московската (до 1448 г.) и Киевската (до 1687 г.) митрополии. След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята. В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия играе известна положителна роля, доколкото подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на някои от опитите на исляма за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи. От XVIII и началото на XIX в. тя започва да се изявява повече като гръцко учреждение, приема "мегали идея" и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Възпрепятства нейната църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр. След края на Втората световна война 1939-1945 г. признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (май 1953 г.).

---

---