Споделете На 13 и 14 март 1993 г. се Провежда петата национална конференция на Съюзът на демократичните сили (СДС). Приема се резолюция, в която новото правителство е обвинено в неокомунизъм, а президента Желю Желев - в опит за налагане на личен режим.

Съюзът на демократичните сили (СДС) е учреден на 7 декември 1989 г. в София като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение "Еко-гласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение "Гражданска инициатива", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. - Българска социалдемократическа партия) и БЗНС "Никола Петков". Скоро след това за членове на Съюза на демократичните сили (СДС) са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов.

На 14 май 1990 г. е подписано предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в Съюза на демократичните сили (СДС) - единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др.

Поради избирането на Желю Желев за председател (президент) на Република България (1 август 1990 г.) за председател на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) е издигнат Петър Берон. През декември същата година Петър Берон е принуден да подаде оставка от заемания пост поради съмнения за струдничество с бившата Държавна сигурност и за председател на Координационния съвет е избран Филип Димитров. Той възглавява Съюза на демократичните сили (СДС) до 29 декември 1994 г. От 30 април 1995 г. до 2001 г. лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) е Иван Костов.

През 1991 г. коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) се разслоява на "движение", "център" (д-р Петър Дертлиев и Петър Слабаков) и "либерали" (Ал. Каракачанов, Петко Симеонов и др.).

Като политическа формация Съюзът на демократичните сили (СДС) си поставя задачата да се бори за демокрация в страната, изразяваща се в създаване на ново трудово и социално законодателство, изработване на нова конституция, деполитизация на армията и милицията, пълна автономия на висшите учебни заведения, самоуправление на научноизследователските институти и художествено-творческите обединения, пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията и пр. След постигането на тези цели коалицията насочва вниманието си и към икономическите въпроси. Като управляваща сила в периода 1991 – 1992 г. се заема с раздържавяването на икономиката на страната и трансформирането й съобразно принципите на пазарното стопанство. При второто си идване на власт Съюзът на демократичните сили (СДС) се заема с решаването на някои важни външнополитически проблеми като ориентирането на страната към европейските и евроатлантическите структури, с тенденция в недалечно време България да стане член на Европейския съюз и на НАТО.
От основаването си до 1995 г. Съюза на демократичните сили (СДС) често мени състава си, като от него отпадат някои партии, други са изключвани и после приемани обратно в коалицията. В същото време и повечето от членуващите в СДС партии и движения също се разцепват – БЗНС "Н. Петков", Демократическата партия, Обединеният демократичен център, Радикалдемократическата партия, Движението за гражданска инициатива, Християндемократическият съюз, в резултат на което възникват и нови политически формации със сходни имена. Съгласно подписаното на 6 септември 1994 г. споразумение между партиите и движенията в СДС членове на коалицията остават:

– Български демократичен форум - Дянко Марков;
– Земеделски демократичен съюз - Владислав Костов;
– Движение "Гражданска инициатива" - СДС - Захари Кръстев, Лорета Николова, Станислав Икономов;
– Консервативна и екологична партия - Светлана Дянкова;
– Национален клуб за демокрация - Светослав Лучников;
– Национално движение "Екогласност" - Едвин Сугарев;
– Нова социалдемократическа партия - Васил Михайлов;
– Обединен християндемократически център - Екатерина Михайлова;
– Радикалдемократическа партия - Александър Йорданов;
– Републиканска партия - Ленко Русанов;
– Социалдемократическа партия - Иван Куртев;
– Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 година - Иван Станчев;
– Федерация на независимите студентски дружества - Пламен Панайотов;
– Християндемократически съюз в България - Асен Агов;
– Демократическа партия 1896 г. - Стоян Райчевски;
– Независимо дружество за защита правата на човека в България - политически клуб - Стефан Вълков;
– Съюз на безпартийните - Боян Велков.

На XI конференция, състояла се в средата на февруари 1997 г., Съюзът на демократичните сили (СДС) се преобразува в единна политическа партия под същото име и преизбира отново Иван Костов за свой лидер. Като партия Съюзът на демократичните сили (СДС) е регистрирана през февруари 1997 г. На 18 април 1997 г. Съюзът на демократичните сили (СДС) е приет за редовен член на Европейския християндемократически съюз. На 5 март 1998 г. става член на Европейската народна партия, а от 24 април същата година е пълноправен член и на Европейския демократичен съюз.

Във връзка с президентските избори през 1997 г. Съюзът на демократичните сили (СДС) формира коалицията Обединени демократични сили, в която привлича освен влизащите в него партии и движения още и Демократическата партия на Стефан Савов (март 1997 г.). След това в тази коалиция се включват още Българският земеделски народен съюз и Българската социалдемократическа партия. Печатен орган е в. "Демокрация".

Съюзът на демократичните сили (СДС) участва във всички парламентарни избори от 1990 г. до сега. Печели мнозинството от гласовете и съставя първото си правителство през 1991 г., което просъществува до 1992 г. За втори път Съюзът на демократичните сили (СДС) идва на власт през май 1997 г. и управлява страната до юни 2001 г. Губи последователно местните избори (2000 г.), парламентарните и президентските избори (2001 г.).

---

---