
Формирано е коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партии начело с водача на народняците д-р Иван Евстр. Гешов.
Д-р Иван Гешов завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. той изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", с които информира английското и европейското общество за жестокостите на турските власти. Заради това е задържан и осъден на смърт. Благодарение на застъпничество на английския и американския консул в Пловдив Гешов е спасен.
След Освобождението той взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия е неколкократно депутат в Областното събрание. През 1879–1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. Отново заема тази длъжност от 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. Същевременно от 19 май до 17 септември1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов е издигнат за председател на Народната партия. Този пост той заема до 1920 г., когато тя се слива с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия.
От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките). През приблизително същия период той е и председател на Българския Червен кръст.
Автор е на мемоарни съчинения: "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.), "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.) и др.
Коментари: