Сподели във Фейсбук! В периода 1 - 17 март се провеждат заседания на българо-югославска комисия в Ниш. На 23 същия месец се подписва споразумение за обща охрана на границата против четите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914–1918 г.) приемат идеята на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) за автономия на Македония. В организацията първоначално участват и привърженици на Яне Сандански (Серската група), но след това напускат нейните редове. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) изпраща изложение по македонския въпрос до Парижката мирна конференция (1919–1920 г.) с настояване да бъдат приети и изслушани нейни представители. На дипломатическото представителство на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че трябва да подобри положението на българите в Македония. По примера на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се възстановява четническият институт. Изгражда се няколкохилядна четническа организация в Пиринския край, отчасти в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 г. са изпратени в Македония няколко малки чети. Към края на същата година се появяват признаци за разцепление на македонското движение. Създава се Македонска федеративна организация от арх. Никола Юруков, д-р Христо Татарчев и д-р Филип Атанасов. Тя обявява, че ще води борба за независима федеративна Македония, в управлението на която ще вземат участие всички населяващи я народности. Ръководството на организацията установява тесни връзки с Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и правителството на Александър Стамболийски. С помощта на българските власти се опитват да изтласкат Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) от Пиринско и Вардарска Македония. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) предприема ответни удари. Убит е един от идеолозите на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Георче Петров и министърът на вътрешните работи Александър Димитров (Брадата). Ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) установява тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Александър Стамболийски. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание (1923 г.). Поради запазване на Нишката спогодба със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови споразумения отношенията между Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Правителството на проф. Александър Цанков извършва през март 1924 г. арести на много македонски дейци. В края на април 1924 г. Централният комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва във Виена с представители на Балканската комунистическа федерация манифест. Независимо че след публикуване на Майския манифест Тодор Александров и ген. Александър Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството през август 1924 г. на Тодор Александров. Неговото място в Централния комитет заема Иван Михайлов. Извършва се жестока разправа с противниците на Тодор Александров в Горна Джумая (днес Благоевград), Разложко, Неврокопско (днес Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) се обособяват две групи: на генерал Александър Протогеров, подкрепен активно от Александър Цанков, и на ген. Иван Михайлов – от Андрей Ляпчев и ген. Иван Вълков. През 1925 г. привържениците на Майския манифест създават Вътрешната македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.)). Засиленото съперничество между двете групи нараства. По нареждане на Иван Михайлов през 1928 г. е убит ген. Александър Протогеров. След неговата смърт Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) фактически се разцепва на две отделни организации. Започва взаимно изтребление между двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както всички др. политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

---

---