На 7, 14, 21 и 28 март се провеждат общински избори за допълване на общинските съвети в условия на безпартийност. Забранените партии ги бойкотират и властта ги печели. Държавният преврат на 19 май 1934 г. е извършен от Политическия кръг "Звено" и Военния съюз с помощта на армията. В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то се посрещна с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. Александър Цанков. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Александър Стамболийски", дори и Демократическата партия, но без успех. Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на 1934 г., на 18 срещу 19 май същата година звенарите извършват преврат и изпреварват привържениците на проф. Александър Цанков, които планират също такава акция за 20 май. Новият кабинет се сформира от лидера на политическия кръг "Звено" - Кимон Георгиев. Той има разнороден политически състав - освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз. Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразования във вътрешния живот на страната: отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание, забранява политическите партии и националнореволюционните организации, въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, образуване на държавни професионални организации и пр. Взема крути мерки за разправа с работническото и комунистическото движение в страната. С въвеждането на държавни монополи засяга отчасти интересите на едрия капитал. Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със СССР (23 юли 1934 г.) и ориентирането на страната към Франция. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. С помощта на верни нему офицери и от Военния съюз през януари 1935 г. той налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. П. Златев. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - положение, което запазва до края на своето царуване – 1943 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория