От Влашко в България тайно се прехвърля една част от ръководните дейци на Първи революционен окръг - Христо Патрев, поп Харитон, дядо Никола Хаинченина, Тодор Кирков.
Христо Патрев е роден през 1848 г. в с. Шипка, Казанлъшко. Като юноша става хайдутин, след което емигрира в Румъния. През 1868 г. се включва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След разгрома й е заловен и заточен в крепостта Акя, но успява да избяга и се завръща в Румъния през 1874 г. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. След избухването му оглавява въстаническа чета в Габровско и Тревненско. След разбиването й се отправя към Източна Стара планина, но е заловен и през 1876 г. убит от османските власти.
Поп Харитон (Х. Станчев Халачев) е родом от Габрово. През 1859 г. приема монашество и става свещеник в Казанлъшко. Подложен е на преследване заради пропагандната си дейност сред местното население против османските поробители. През 1870 г. е принуден да търси спасение в Добруджа. Участва в Старозагорското въстание 1875 г. и след потушаването му емигрира в Румъния. При подготовката на Априлското въстание 1876 г. е определен от Гюргевския революционен комитет за войвода на чета в Първи - Търновски, революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България и се включва в подготовката на въстанието. След избухването му заедно с Бачо Киро организира чета от около 200 души. Преследвана от многобройните башибозушки потери, четата се укрепява в Дряновския манастир. При опита да бъде пробита обсадата на манастира Поп Харитон умира (май 1876 г.).
Тодор Кирков е роден през 1847 г. в град Ловеч. През 1875 г. емигрира в Румъния.Участва в подготовката на въстанието в Търновския революционен окръг през 1876 г.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
Коментари: