
В София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от II Обикновено народно събрание.
На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Областта признава приоритета на Княжеството, а княз Батенберг одобрява плана на 18 април.
Константин Величков e български възрожденски деятел, един от най-образованите хора на своето време. Роден е в Пазарджик през 1855 г. Той е стипендиант във френския султански лицей в Цариград (1868 –1874 г.). В родния си град е учител, председател на читалище "Виделина". Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). Лежи около 4 месеца в турски затвори, а по-късно описва преживяното в мемоарите си "В тъмница" (1899). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в руската армия. След Освобождението развива бурна обществена дейност в столицата на Източна Румелия. Участва в редакцията на в-к "Народний глас", сп. "Зора", в съставянето и издаването на "Българска христоматия" (заедно с Иван Вазов), в редакционния комитет на сп. "Наука". Пише драмите "Отечество" и "Вичензо и Анжелина". След Съединението (1885 г.) се премества в София, където се проявява като русофил, против режима на Стефан Стамболов. Доброволен емигрант (учи живопис във Флоренция, посещава Рим, работи в Екзархията в Цариград, в българската гимназия в Солун). В кабинета на К. Стоилов е министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение, министър на търговията. По негова инициатива се основава Рисувателното училище (днешна Художествена академия). През 1899 г. редактира сп. "Летописи", от 1902 г. до 1904 г. е дипломатически представител на България в Белград. Член на “Българското книжовно дружество”(днешна Българска академия на науките) от 1884 г. Поради заболяване и несъгласие с политиката на управляващите емигрира. Умира в чужбина, на път за Гренобъл (Франция) на 3 ноември 1907 г. Костите му са погребани в България през 1909 г.
Коментари: