В 20 30 ч. в София комунистът Атанас Тодовичин (Янко), охраняван от Живко Динов (Коста), застрелва о. з. ген. Константин Георгиев, за да бъде използвано опелото му за унищожаване чрез атентат на правителството, царя, политическия и стопанския елит в страната. Покушението е поръчано от Военната организация на БКП (т. с.) (Коста Янков, Иван Минков и Димитър Златарев) посредством началника на терористичната група в София Петър Абаджиев. Убийството става пред черквата "Св. Седмочисленици"
Българска комунистическа партия (БКП) е наименование на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) след ХXII конгрес (май 1919 г.). Прокламира се като нова политическа сила в страната, възприела изцяло основните принципи на Лениновото учение. Практическите й действия през следващите няколко години обаче недвусмислено показват, че тя не е успяла да скъса със своите тесняшки разбирания, господстващи в нея до пролетта на 1919 г. Поради това тя заема и определена отрицателна позиция към управлението на БЗНС (1919-1923 г.), счита самия БЗНС като партия на селската буржоазия и пр. От тези позиции тя не взема участие в подкрепа на земеделското правителство по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Под натиска на част от членската си маса и недоволството на Комунистическия интернационал през лятото на 1923 г. прави преоценка на своята тактика и възприема курс на въоръжено въстание, което поради редица причини избухва преждевременно и завършва с неуспех. След поражението на въстанието БКП е поставена извън законите на страната и в продължение на повече от две десетилетия е принудена да работи при нелегални условия и непрекъснати преследвания от страна на управляващите среди. Това довежда до силен отлив на членската й маса и до изострени вътрешни борби, които ярко проличават по време на последвалите и форуми - Московското съвещание от 1925 г., пленумите и конференциите във Виена и Берлин в края на 20-те години и пр. За да не скъса окончателно връзките си с масите, БКП предприема действия за легализирането си, което постига през февруари 1927 г. (Работническа партия). Двете партии съществуват паралелно до държавния преврат на 19 май 1934 г. Ненормалните условия, в които е поставена БКП, способстват за обсебване на ръководството й от левосектантски настроени дейци, които я възглавяват чак до средата на 30-те години. След VII конгрес на Коминтерна (1935 г.) левосектантските сили са изтласкани от ръководството на партията и тя се опитва да провежда тактика, съобразена с реалностите в политическия живот на страната. През 1939-1940 г. БКП се слива заедно с Работническата партия в Българска работническа партия. Под това име тя действа в годините на Втората световна война. След нападението над СССР от хитлеристка Германия (22 юни 1941 г.) тя застава начело на въоръжената съпротива в страната. По нейна инициатива започва организирането на партизански чети и отряди, формирането на бойни групи в градовете и по-големите села, създаването на нелегалната радиостанция "Христо Ботев" и пр. Съществен успех в усилията й за по-нататъшното организиране на съпротивителните сили в страната е създаването на Отечествения фронт (юли 1942 г.). Под нейно непосредствено ръководство се организира подготовката и провеждането на политическата промяна в страната на 9 септември 1944 г. От този момент насетне тя се превръща в основна политическа сила в страната. Към наименованието си прибавя и добавката "комунисти", което запазва до своя V конгрес (декември 1948 г.), когато възобновява отново предишното си име БКП.
Като управляваща сила БКП възприема изцяло сталинските методи на управление и въвежда социалистическата индустриализация и колективизацията на селското стопанство, без оглед на конкретните условия в страната. Разправя се и със съществуващата опозиция, която до 1948 г. ликвидира напълно. Запазени са само част от прокомунистически настроените дейци на БЗНС и макар да са допуснати до всички равнища на държавното управление в страната, това не променя характера на пълното господство на БКП в политическия живот на страната. Това състояние се запазва до ноември 1989 г., когато в страната настъпват сериозни промени във вътрешнополитическата обстановка. През 1990 г. БКП се преименува в Българска социалистическа партия, отказва се от някои свои основни идеологически принципи и се обявява за модерна лява партия.
Печатни органи на партията са били вестниците "Работнически вестник", "Работническо дело", "Дума" и сп. "Ново време".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория