На 24 април в изпълнение на заповед на ген. Кретиен министърът на вътрешните работи Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда "малък" земеделски конгрес проведен на 26-29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада.
Никола Мушанов е политически и държавен деец. Завършва право в Екс ан Прованс (Франция). След завръщането си в България работи като съдия в Стара Загора и Русе. През 1895 г. е назначен за прокурор в Стара Загора, но от 1896 г. минава на адвокатска практика в Русе. През същата година влиза в редовете на новообразуваната Демократическа партия и в скоро време става един от ръководните и дейци. През 1908 г. е избран за подпредседател на Централното и бюро. По време на управлението на Демократическата партия (1908-1911 г.) първоначално заема поста министър на народното просвещение (януари 1908 - септември 1910 г. ), а след това оглавява Министерството на вътрешните работи (септември 1910 - март 1911 г. ). Като министър на просветата, през 1908 г., прокарва закон за народното просвещение, в който залягат възгледите на Демократическата партия по просветното дело. След като минава в опозиция, съсредоточава вниманието си върху организационното укрепване на партията. Посреща с радост Балканската война 1912 - 1913 г., но не скрива разочарованието си от последвалата първа национална катастрофа през 1913 г. Обявява се и против въвличането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на държавите от Тройния съюз. В съставения през юни 1918 г. нов кабинет от Демократическата партия е министър на благоустройството. След станалата реконструкция през октомври същата година оглавява министерството на железниците. В последвалия кабинет на Т. Теодоров (ноември 1918 - май 1919 г.) е отново министър на вътрешните работи. Той е противник на управлението на Българския земеделски народен съюз. След неуспешната акция на Конституционния блок против земеделското правителство (септември 1922 г.) е арестуван и хвърлен в затвора и впоследствие е съден като един от виновниците за втората национална катастрофа. Освободен след държавния преврат на 9 юни 1923 г., е принуден да влезе в новообразувания Демократически сговор, но през пролетта на 1924 г. подкрепя действията на Ал. Малинов за възобновяване на Демократическата партия. В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. След държавния преврат на 19 май 1934 г. продължава, макар и полулегално, политическата си дейност. Обявява се против въвличането на България във Втората световна война 1939-1945 г. на страната на държавите подкрепящи хитлеристкият режим, но отказва и сътрудничество с комунисти и леви земеделци. В началото на септември 1944 г. дава съгласието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без определен портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е задържан и заради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовистката власт прекарва продължително време в затвора, след което е изселен в провинцията, където и умира. Автор е на дневник и мемоари, част от които е публикувал.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория