Княз Александър Дондуков-Корсаков пристига в Пловдив и встъпва в длъжност руски императорски комисар в България.
Временното руско управление в България продължава от юни 1877 г. до началото на юли 1879 г. То започва да съществува като Канцелария за гражданско управление на освобождаваните български градове и села през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Първоначално е прикрепено към Главното командване на руската армия. Начело на Канцеларията през 1877 г. е поставен княз В. А. Черкаски, а след неговата смърт - княз А. М. Дондуков-Корсаков. Временното руско управление си поставя за задача да изгради основите на българската държавно-правна организация. В освободените градове и села се създават нови административни и други учреждения на мястото на бившите османски органи. За основна административна единица е определена губернията. В градовете освен градски управителни съвети се създават още и съдебни и полицейски органи. Изграждането на новата администрация в освободените български земи съдейства изключително много за извършващия се в тях по време на войната аграрен преврат. До подписването на Санстефанския мирен договор 1878 г. почти цялата страна е осеяна с новоизградени учреждения. В тях руските власти привличат голям брой българи, които подготвят за свои заместници. По силата на мирния договор между Русия и Османската империя престоят на руската администрация е определен за още две години. Свиканият Берлински конгрес през 1878 г. обаче намалява този срок на 9 месеца. Това налага руската администрация да ускори своята дейност. Като висш орган на централната власт е създаден т. нар. Съвет на управлението, състоящ се от 7 отдела. В неговият състав е включен и проф. М. Дринов. Под надзора на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков Съветът на управлението издава голям брой нормативни актове за устройството на съдилищата, училищата, полицията, медицинското управление, пощенското дело и пр. Въвежда се задължително първоначално образование, а за официален език е определен българският. Временното руско управление полага големи грижи и за изграждане на българските въоръжени сили. Въведена е задължителна военна служба за мъже на възраст от 20 до 30 г. Обучението на войниците се поема от руски офицери, а правителството им предоставя и първото въоръжение. За развитието на търговията и индустрията в страната на 25 януари 1879 г. в София е основана Българската народна банка. Извършват се големи преобразования и в данъчната система. През февруари 1879 г. е свикано Учредително събрание, което изработва Търновската конституция. През април е свикано Първото Велико народно събрание, което избира княз на България. Представителите на Временното руско управление в Европейската комисия за Източна Румелия полагат големи грижи за запазване на българския характер на тази област. Те се противопоставят на всички опити на Османската империя, която, подкрепяна от западноевропейските сили, се стреми да запази предишното си положение в тази част на България. След като управлението в Източна Румелия тържествено е предадено в ръцете на избрания генерал-губернатор Ал. Богориди, а държавният апарат в Княжество България на първия български княз Александър I Батенберг Временното руско управление прекратява своята дейност.
Княз Александър Дондуков­Корсаков е роден на 12 септември 1820 г. След назначаването му за руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. В края на живота си княз Александър Дондуков­Корсаков е член на Държавния съвет. Умира на 15 април 1893 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория