Високата порта назначава комисия по реформите в европейските вилаети в изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор. През септември проектът е одобрен от Държавния съвет (Дивана) и през ноември е изпратен за обсъждане във вилаетите.
Берлинският договор е международен акт, подписан на 1 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес през 1878 г. Главното предназначение на договора е ревизията на Санстефанския (предварителен) договор от 1878 г. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се Българска държава е разпокъсана на няколко части.
1. Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образуват Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. Но за да бъде признат за законен български владетел, той трябва да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години, като това определя Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да й плаща ежегоден данък. За нея остават в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), и др.
2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. Управлението и се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвижда каквато и да е промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
4. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. В Берлинския договор са включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признават за независими държави, но се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.
Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 г. Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който остава в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконява своето право да заграби гръцкия о. Кипър и др.
Чрез разпокъсването на Санстефанска България западните европейски държави и по-специално Австро-Унгария и Англия се стремят да нанесат удар върху интересите на Русия на Балканите и да отстранят нейното влияние в този район на Европа. Заедно с това чрез този насилствен акт те лишават българския народ от току-що извоюваната национална независимост и оставят значителни части от неговите територии в пределите на Османската империя и другите съседни балкански страни. По такъв начин те създават условия за крайно изостряне на отношенията между отделните балкански народи, последствията от които не закъсняват да се проявят. Особено силна е съпротивата на българското население, останало в пределите на Османската империя по силата на този акт. В редица краища на страната са образувани комитети "Единство", които под формата на благотворителни дружества подготвят въстание в Източна Румелия, Македония и Одринско. Най-значителна проява на неговия протест е Кресненско-Разложкото въстание 1878 г.-1879 г.
Берлинският договор просъществува формално до избухването на Балканската война 1912-1913 г. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война и това води до още по-голямо усложнение на отношенията между България и останалите балкански страни.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория