Трайчо Костов (Т. К. Джунев) е роден на 17 юни 1897 г. в гр. София. Той е политически и държавен деец, публицист и журналист. През 1916 г. завършва ШЗО и заминава за фронта. След края на Първата световна война 1914–1918 г. следва право в СУ "Св. Климент Охридски", като едновременно с това изучава френски, немски, руски и английски език и стенография. Работи като стенограф в Софийския общински съвет и в Народното събрание. През 1919 г. е избран за секретар на софийската комсомолска организация, а на следващата година е включен в състава на Централното настоятелство на БКМС. Включва се в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г., а след разгрома му работи като деловодител на ЦК на БКП. През есента на 1924 г. е арестуван и осъден на 8 г. затвор. Жестоко инквизиран в затвора, след амнистирането през 1920 г. заминава за СССР, за да се лекува. Там работи към ИККИ и Задграничното бюро на ЦК на БКП. През 1931 г. се завръща в България и е избран за член на ЦК на БКП (т. с.). През 1932 г. отново заминава за СССР.Участва в дейността на Балканския секретариат на Коминтерна и чете лекции в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. През 1934 г. се завръща нелегално в България заедно с Г. Дамянов и Ст. Димитров-Марек, за да окаже съдействие на партията да преодолее левосектантския курс. На VI разширен пленум на ЦК на БКП 1936 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на партията. През 1936 г. заминава пак за Москва, където работи като политически съветник на В. Пик, който ръководи Балканския секретариат на Коминтерна. Задграничното бюро на БКП изпраща Трайчо Костов в България през 1938 г. Преследван от полицията и заради това през 1940 г. преминава в нелегалност. До 1942 г. е секретар на ЦК на БРП и редактор на в. "Работническо дело". През 1942 г.е заловен и съден по процеса на ЦК на БРП. Получава доживотна присъда. След 9 септември 1944 г. отново е секретар на ЦК на БРП (к), а на VIII разширен пленум на ЦК е избран и за член на Политбюро. От 1946 г. е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС. През 1949 г. е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и на 17 декември 1949 г. е обесен. Реабилитиран след Априлския пленум на ЦК на БКП 1956 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория