Обявена е политическа амнистия за Васил Радославов и Димитър Тончев (участвали в кабинета 1913-1918 г.), за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г., за атентата от април 1925 г. и за престъпления при избори. Амнистията е разширена с тълкувателен закон от 18 април 1931 г.
Д-р Васил Христов Радославов е български публицист, политик и държавник, действащ член на БКД от 1884 г. Той e роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Учи в Габрово, Виена и Хайделберг, където става доктор на правните науки през 1882 г. Става началник на отделение в Министерството на правосъдието през 1883 г., член на Либералната партия от 1883 г. и народен представител от 1883 г..Министър на правосъдието е в кабинета на П. Каравелов (1884-1886 г.), министър-председател и министър на вътрешните работи по време на Регентството (в периода 1886-1887 г.). След Съединението развива активна дейност за сливане и усъвършенстване на администрацията и съдебното ведомство на Княжеството и областта. След 1887 г. скъсва със Ст. Стамболов и създава Либерална партия (радослависти). Многократно е министър. Министър-председател е в периода 1913-1918 г., съдейства за намесата на България в I световна война на страната на Централните сили. Основател и дългогодишен редактор на вестник "Народни права" (от 1888 до 1932 г.) - орган на Либералната партия. След I световна война емигрира в Германия. Осъден е задочно като виновник за Втората национална катастрофа. Автор е на спомени "България и световната криза" (1923 г.).
Димитър С. Тончев е български политик, юрист. Той е роден на 26 октомври 1859 г. в Калофер. Учи в Николаевското реално училище в Русия, завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. През 1883 г. е назначен за помощник-прокурор и председател на Пловдивския департаментален съд. Присъединява се към източнорумелийската Либерална партия. След Съединението става народен представител, председател на III ВНС и на V ОНС. Министър на правосъдието е от 12 декември 1888 г. до 20 септември 1891 г., министър на търговията и земеделието от 19 май до 02 октомври 1894 г., министър на общите сгради от 18 януари до 1 октомври 1899 г. и от 1 октомври 1899 г. до 27 ноември 1900 г., министър на външните работи от 27 ноември 1900 г. до 9 януари 1901 г. и министър на финансите от 4 юли до 20 декември 1913 г. и от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г.. След I световна война е осъден на доживотен затвор; амнистиран е през 1929. Лидер е на Младолибералната партия. Основава и редактира “Съдебен вестник” (1885 г.) и в-к “Пловдив” (1886-1907 г.), сътрудничи на вестниците “Марица”, “Южна България”, “Борба” и “Свободно слово” в годините 1893-1894 г., на списание “Наука” през 1881-1884 г. и др. Автор е на съчинения по юриспруденция.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория