От 3 до 7 юли се провежда първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), на който тя е основана чрез сливане на Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Българския социалдемократически съюз (БСДС).
Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е наименование на марксистката партия в България след сливането на Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз през 1894 г. Разединени, двете партии и особено БСДС стигат до заключението, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за БСДП).Първоначално Д. Благоев и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. е подписано съглашение между БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Д. Благоев преценява направената в тази насока стъпка като голяма грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на К. Маркс и Фр. Енглес и техните ученици - лидерите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и др.
Между двете бивши течения изникват остри разногласия по редица въпроси от организационно и идейно естество - за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и особено много - за социалната среда на партията и чии интереси ще защитава тя. Превес получават привържениците на бившите партисти. От 1897 г. Д. Благоев започва издаването на теоретичния орган на партията - сп. "Ново време", а неговите най-близки съратници участват в редактирането на печатните органи на БРСДП - в. "Социалист" (1894 г.-1897 г.) и в. "Народ" (1897 г.-1898 г.). От есента на 1897 г. започва да излиза в. "Работнически вестник". От 1898 г. този вестник става и печатен орган на партията.
Привържениците на съюзистите след ранната смърт на Сл. Балабанов се групират около Я. Сакъзов. Той и някои от неговите съмишленици, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и др., участват години, както в централното ръководство на БРСДП, така и в нейните печатни издания. Въпреки това в противовес на партийния устав Я. Сакъзов предприема издаването на ново списание, наречено "Общо дело". Всички опити за помирение между двете течения в края на XIX и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 г. се стига до разцепление в редовете на БРСДП. Образуват се две самостоятелни политически организации, които носят едно и също име - БРСДП, които се определят като "тесни" и "широки".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория