По заповед на Иван (Ванчо, Ванчè) Михайлов, Димитър Стефанов, М. Джузданов и Н. Витларов убиват генерал Александър Протогеров. Задграничното представителство и третия член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) – Георги Попхристов се обявяват против убийството, Националният комитет на Македонските дружества и братства и Илинденската организация обявяват неутралитет, а Иван Михайлов се оправдава пред седмия конгрес на ВМРО.
Александър Николов Протогеров е деец на Вътрешната македонска революционна организация, генерал-лейтенант. Роден е на 23 февруари 1867 г. в Охрид. Завършва Военното училище в София и от 1887 г. до 1918 г. служи в редовете на Българската армия. След избухването на Войнишкото въстание през 1918 г. е назначен от цар Фердинанд I за комендант на столицата и ръководил неговото потушаване.Включва се още в началото на 90-те г. на XIX в. в националнореволюционното движение на българското население в Македония и Одринско. Член е на Върховния македоно-одрински комитет. По време на Горноджумайското въстание 1902 г., а след това и в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) е войвода на чета. След потушаване на тези въстания става ръководител на Върховната емиграционна македоно-одринска комисия. През 1911 г. е избран за запасен член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Заедно с Тодор Александров организира атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които стават повод за Балканската война (1912 г. – 1913 г.). Разгръща значителна дейност за организиране на Македоно-одринското опълчение и като командир на 3. бригада от опълчението ръководи неговата разузнавателна служба по време на войната. От 1912 г. до 1918 г. е председател на Изпълнителния комитет на Съюза на македоно-одринските благотворителни братства. След като Христо Чернопеев е убит на фронта през 1915 г., Протогеров заема неговото място като член на ЦК на ВМОРО. Като висш български офицер е назначен и за командващ Военно-инспекционната област в Моравско. В периода 1917 г. – 1918 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война (1914 г. – 1918 г.) взима активно участие във възстановяването на ВМРО и заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев застават начело на нейното ръководство. Възложена му е организацията на четническата дейност във Вардарска Македония и по-голямата част от времето си той прекарва вън от България. През 1924 г. подписва Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с революционните организации на Балканите, но през август същата година се отказва от подписа си. След убийството на Тодор Александров (август 1924 г.) запазва членството си в ЦК на ВМРО, но отношенията му с Иван Михайлов се влошават, което води до убийството му. Освен в македоно-одринското движение Протогеров влиза и в редовете на българското масонство.
Иван (Ванчо, Ванчè) Михайлов (Иван Михайлов Гаврилов) е участник в националнореволюционното движение на македонските българи, един от ръководните дейци на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Роден е на 26 август 1896 г. в село Ново село, Щипско, Македония. Първоначално учи в София и Солун, след което завършва сръбска гимназия в Скопие. Още като ученик се включва в борбата на своите сънародници за освобождението им от турска, а после и от сръбска и гръцка власт. След края на Първата световна война (1914-1918 г.) записва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и участва в основаването на студентското дружество "Вардар". Активно участва и в живота на възстановената ВМРО. Близък сподвижник е и е доверено лице на Тодор Александров. След убийството на последния (август 1924 г.) е включен в състава на Централния комитет на ВМРО и скоро се налага като фактически ръководител на организацията. Ръководи разправата с противниците на Тодор Александров. По негово нареждане се извършва ликвидирането на редица дейци на ВМРО, сред които П. Михайлов, ген. Александър Протогеров и др. След разцеплението на организацията през лятото на 1928 г. възглавява течението, подкрепяно от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев и военния министър ген. Иван Вълков, във външната си политика ориентирано към сближение с фашистка Италия. Забраната на ВМРО от режима на деветнадесетомайците (1934 г.) го принуждава да мине в нелегалност, а не много след това и да емигрира заедно със съпругата си извън България. Първоначално се установява в Турция, после живее в някои европейски страни. Годините на Втората световна война (1939-1945 г.) прекарва в обкръжението на хърватския поглавник Анте Павелич. В началото на септември 1944 г. е прехвърлен с немски самолет в Скопие с цел да образува правителство, подкрепяно от хитлеристите, но не успява. След Втората световна война се установява трайно в Италия, откъдето направлява дейността на македонските патриотични организации в САЩ и Канада. Автор е на "Спомени", които са наситени с богат документален материал и служат като ценен извор за историята на националнореволюционните борби на македонските българи и особено за ВМРО през периода между двете световни войни. Като участник в националнореволюционното движение и като ръководен деец на ВМРО Михайлов до края на живота си се придържа към схващането за българската етническа принадлежност на славянското население в Македония. След като застава начело на ВМРО, издига лозунга за независима Македония не вече като тактика, а като стратегия на възглавяваната от него организация. Умира на 5 септември 1990 г. в Рим, Италия.
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914-1918 г.) приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономия на Македония. В организацията първоначално участват и привърженици на Яне Сандански (Серската група), но след това напускат нейните редове. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) изпраща изложение по македонския въпрос до Парижката мирна конференция (1919–1920 г.) с настояване да бъдат приети и изслушани нейни представители. На дипломатическото представителство на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че трябва да подобри положението на българите в Македония. По примера на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) се възстановява четническият институт. Изградена е няколкохилядна четническа организация в Пиринския край, отчасти в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 г. са изпратени в Македония няколко малки чети. Към края на същата година се появяват признаци за разцепление на македонското движение. Създадена е Македонска федеративна организация от арх. Н. Юруков, д-р Христо Татарчев и д-р Ф. Атанасов. Тя обявява, че ще води борба за независима федеративна Македония, в управлението на която ще вземат участие всички населяващи я народности. Ръководството на организацията установява тесни връзки с БЗНС и правителството на Александър Стамболийски. С помощта на българските власти се опитват да изтласкат Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) от Пиринско и Вардарска Македония. ВМРО предприема ответни удари. Убит е един от идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Георги (Георче) Петров и министърът на вътрешните работи Ал. Димитров. Ръководството на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) установява тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г, но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Александър Стамболийски. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание (1923 г.). Поради запазване на Нишката спогодба със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови споразумения отношенията между Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Правителството на проф. Александър Цанков извършва през март 1924 г. арести на много македонски дейци. В края на април 1924 г. Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва във Виена с представители на Балканската комунистическа федерация манифест. Независимо че след публикуване на Майския манифест Тодор Александров и ген. Александър Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството през август 1924 г. на Тодор Александров. Неговото място в Централния комитет заема Иван (Ванче) Михайлов. Извършена е жестока разправа с противниците на Тодор Александров в Горна Джумая (днес Благоевград), Разложко, Неврокопско (днес Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) се обособяват две групи: на генерал Александър Протогеров, подкрепен активно от Александър Цанков, и на ген. Ив. Михайлов – от Андрей Ляпчев и ген. Ив. Вълков. През 1925 г. привържениците на Майския манифест създават Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.)). Засиленото съперничество между двете групи нараства. По нареждане на Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов през 1928 г. е убит ген. Александър Протогеров. След неговата смърт Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) фактически се разцепва на две отделни организации. Започва взаимно изтребление между двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория