В Москва започва VII конгрес на Коминтерна. Приет е нов курс на борба срещу фашизма. Заложена е идеята за използване на т. нар. демократични и прогресивни сили от страна на комунистическите партии. Взема се решение за създаване на тракийска, македонска, добруджанска нация. За генерален секретар на Коминтерна е избран Георги Димитров.
Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г в с. Ковачевци, Радомирско. Той е български политик и държавник, деец на международното комунистическо движение. Член е на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) от 1902 г. През 1913 г. е избран за народен представител, а на следващата година – за съветник в столичната община. До 1923 г. е ръководител на Общия работнически синдикален съюз. В годините между 1919 г. и 1920 г. застава начело на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с Вълко Червенков ръководи Септемврийските бунтове от 1923 г. През 1929-1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 г. заедно с Б. Попов и В. Танев е арестуван и обвинен в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския процес, след който получава съветско гражданство и заминава за Москва. От 1935 г. до 1943 г. е генерален секретар на Коминтерна. Той е 32-ият министър-председател на България (23 ноември 1946 г. – 02 юли 1949 г.). Умира на 2 юли 1949 г. Мумията му е поставена в мавзолей в гр. София, сринат до основи през септември 1999 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория