Руската армия, начело с маршал Кутузов, завършва наравно битката с френските войски на Наполеон при Бородино.
Михаил Иларионович Кутузов е роден на 16 септември 1745 г. в Санкт Петербург. Завършва с отличие Дворянското артилерийско училище (1759 г.) и работи в него като преподавател по математика. Получава първо офицерско звание – прапоршчик през 1761 г., и е назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк; по-късно (1762 г.) е назначен за адютант на естландския (естонския) генерал-губернатор.По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) участва в боевете при Ларга, Кагул и др., където е ранен в слепоочието и загубва лявото си око (1774 г.). Произведен е в чин генерал-майор (1784 г.); формира егерски корпус, с който участва в Руско-турската война (1787-1791 г.). Като командир на колона участва в щурма на Измаил (1790 г.) и в сраженията при Бабадаг и Мачин. Ръководител е на руска дипломатическа мисия в Истанбул (1792-1794 г.), проявява се като способен дипломат и спечелва за Русия редица политически и търговски предимства. Известно време (1795-1799 г.) е инспектор и командващ войските във Финландия и изпълнява дипломатически задачи в Прусия и Швеция. Получава званието генерал на пехотата (1798 г.) и известно време е литовски (1799-1801 г.), а след това и петербургски (1801-1802 г.) военен губернатор. Изпада в немилост (1802 г.) и напуска армията, като се пенсионира. По време на Руско-австро-френската война (1805 г.) е назначен за командващ руската армия, изпратена да помага на Австрия. След капитулацията на австрийската армия при Улм чрез знаменития марш-маньовър от Браунац до Оломнец успява да спаси руските войски от удара на император Наполеон I. В хода на отстъплението спечелва две сражения при Алщетен и Кремс. След разгрома на руската армия при Аустерлиц (2 декември 1805 г.) Кутузов успява да спаси остатъците от войските. Известно време заема второстепенни длъжности: киевски губернатор (1806-1807 г.), командир на корпус в молдовската армия (1808 г.), литовски военен губернатор (1809-1811 г.). Назначен е за командващ молдовската армия и успява с активни действия с една кампания (1811 г.) да завърши войната. Получава титлата граф (29 октомври 1811 г.) и ордена “Св. Георги” II степен. Като опитен дипломат сключва изгодния Букурещки мирен договор. В началото на войната (1812 г.) е началник на Петербургското, а след това на Московското опълчение. Назначен е за главнокомандващ на 26 август 1812 г. В сражението с Наполеон при Бородино, не му позволява да спечели стратегическата победа. За да запази армията, Кутузов отстъпва Москва и по-късно принуждава Наполеон да се оттегли по опожарения и разрушен път през Смоленск. След няколко сражения френската армия е победена и напуска Русия. Получава звание княз на Смоленск (6 декември 1812 г.). Ръководи действията на руската армия в началото на Европейския поход. Умира в Полша на 28 април 1813 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория