Събития на дата
07 Февруари 2016

Архивни събития

Преди 138 години на 7 Февруари 1878 година

В хода на Руско- турската война руски войски освобождават Поморие.
През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853 – 1856 г.). Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта е свикана Цариградската конференция 1876-1877 г. След нейния неуспех войната става неизбежна.
На 3 (по нов стил 15) януари 1877 г. Русия сключва съглашение с Австро-Унгария, осигурявайки си нейния неутралитет, но на много висока цена - анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. През март Румъния се съгласява да пропусне свободно руските войски през нейна територия. На 11 (по нов стил 23) април Русия скъсва дипломатическите си отношения с Турция и на следващия ден - 12 (по нов стил 24) април, в Кишинев Александър II подписва манифест за обявяване на война на Турция. Убедени във военния неуспех на Русия, Англия и Германия изчакват развоя на събитията, а поради сключеното на 3 (по нов стил 15) януари споразумение с Русия Австро-Унгария е принудена да пази неутралитет. Румъния застава на страната на Русия и нейните войски започнали активни военни действия през август.
В началото на юни руската Дунавска армия (190 000 души) е съсредоточена на левия бряг на р. Дунав (срещу 186-хилядна турска армия). На Кавказкия фронт силите също са почти равни. През нощта на 15 (по нов стил 27) юни руските войски под командването на ген. М. И. Драгомиров форсирали р. Дунав при Зимнич. Свищов е първият освободен български град. За преминаване на Балкана е определен Предният отряд (в който влизало и Българското опълчение) на ген. Й. В. Гурко, а за обезпечаване на фланговете са определени Източният и Западният отряд. На 25 юни (по нов стил 7 юли) е превзет Търново, на 2 (по нов стил 14) юли Предният отряд преминава през Хаинкьойския проход (днес Проход на републиката) Балкана и се насочва към Стара Загора. В боевете на Шипка, наред с руските войници и офицери се сражават и българските опълченци. Предният отряд трябва да отстъпи пред многочисления враг. Турското командване прегрупира силите си, а в негова подкрепа от Северна Албания идва (с помощта на английски параходи, прехвърлена в Дедеагач, а оттам по жп линия Дедеагач - Одрин - Търново Сеймен (днес Симеоновград) армията на Сюлейман паша.
След това русите преминават към отбрана. С това започва вторият период на войната. Западният отряд превзема Никопол, но не успява да превземе Плевен, където от Видин идва 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказват неуспешни. На Кавказкия фронт след първоначалните успехи руските войски преминават към отбрана. Заради неправилно стратегическо разгръщане на войските и липсата на сведения за противника те загубват завладяното, с изключение на гр. Ардахан. Третият щурм на Плевен отново завършва с неуспех. Руското командване пристъпва към блокада на града, която завършва на 28 ноември (по нов стил 10 декември) с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша заедно с цялата си армия (43 000 души) пада в плен. След това започва общото руско настъпление. Започва третият период на войната и началото на военния разгром на Турция. При изключително трудни условия Западният отряд на ген. Гурко преминава Балкана и на 23 декември 1877 г. (по нов стил 4 януари 1878 г.) София е освободена. В същия ден започва настъпление и Южният отряд на ген. Ф. Ф. Радецки при Шейново. В плен попада 22-хилядната армия на Вейсел паша. На 3-5 (по нов стил 15-17) януари армията на Сюлейман паша е разбита при Филипопол (днес Пловдив), а на 8 (по нов стил 20) януари е завзет и Одрин. На Кавказкия фронт руските войски също преминават в настъпление и на 1-3 (по нов стил 13-15) октомври турската войска е разбита при Аладжа. След това са превзети Карс и Ерзурум. На Балканския фронт руските войски достигат до Сан Стефано (дн. Йешилкьой), на 15 км от Цариград. Враждебната политика на Англия и Австро-Унгария и навлизането на английска ескадра в Мраморно море кара руското правителство да се въздържи от нахлуване в Цариград. На 19 (по нов стил 31) януари в Одрин турското правителство е принудено да подпише предварителните руски условия, а на 19 февруари (по нов стил 3 март) е подписан Санстефанският мирен договор.

Преди 138 години на 7 Февруари 1878 година

Австроунгарското правителство предлага вместо конференция във Виена да бъде свикан международен конгрес в Берлин. Самият конгрес се състои от 1 юни до 1 юли в Берлин. Участници са Англия, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни - Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. България няма свои представител.
Успешният край на Руско-турската освободителна война обезпокоява западните европейски държави, заради евентуалното засилване на руското влияние на Балканите. Отчитайки стратегическа важност на този район на Югоизточна Европа, те не одобряват подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор и настояват открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия е принудена да приеме направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор. В навечерието на свикването на Берлинския конгрес особено активна е английската дипломация.
На 18 май в Лондон е сключено тайно англо-руско споразумение, по силата на което Русия е принудена да се съгласи с разделянето на току-що освободената българска държава на две части: едната - обособена като самостоятелно Княжество България с граници между р. Дунав и Стара планина, и другата - Източна Румелия, на юг от Стара планина, която да бъде поставена под върховенството на Високата порта, но с широка автономия и ген.-губернатор християнин.
На 25 май във Виена е сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария. В него освен разпокъсването на Санстефанска България на посочените части е постигнато и друго- да бъде намален срокът на Временното руско управление в България, предвиден в Санстефанския договор. Тези споразумения след това залягат в основата на преговорите между западните европейски държави и Русия. За председател на Берлинския конгрес е избран германският канцлер Ото Бисмарк. Със своя благосклонен неутралитет той улеснява ходовете на европейските представители. В общите пленарни заседания, на които участвали английският министър-председател Б. Дизраели (лорд Биконсфилд), австро-унгарският министър на външните работи Андраши, руският канцлер А. М. Горчаков и германският канцлер О. Бисмарк, се дебатират най-важните въпроси - териториалните граници на новоосвободената българска държава и съдбата на Босна и Херцеговина.
Представителите на западните велики сили и особено лорд Биконсфилд и Андраши се стремят да намалят границите на България колкото е възможно повече и да осигурят своите икономически интереси в нея след откъсването и от пределите на Османската империя. Австро-унгарската дипломация се бори за по-големи права върху Босна и Херцеговина. Пред конгреса с известни териториални претенции към България излезли и някои от представителите на съседните балкански страни. На протестните писма на българския народ, изпратени до конгреса от всички краища на страната и особено от онези, които се предвиждало да останат в пределите на Османската империя, не било обърнато внимание. Решенията на Берлинския конгрес, изключително неблагоприятни за България, залягат в Берлински договор.