Събития на дата
10 Декември 2016

Архивни събития

Преди 10 години на 10 Декември 2006 година

На 91-годишна възраст умира бившият чилийски диктатор Аугусто Пиночет.
Генерал Аугусто Пиночет е лидер на военната хунта, която управлява Чили от 1973 до 1990 г., като идването му на власт става след преврат, довел до свалянето президента Салвадор Алиенде. Пиночет е роден на 25 ноември 1915 г. във Валпарисо в семейството на бретонски имигранти. Завършва военно училище през 1937 г.
Завзема властта чрез преврата от 11 септември 1973 г., като сваля демократично избрания президент социалист Салвадор Алиенде, за когото се смята, че се е самоубил малко преди да бъде арестуван от привържениците на Пиночет.
След преврата властта е поета от военна хунта, в която членуват главнокомандващите отделни родове войски и полицията. Пиночет бързо консолидира политическата власт в свои ръце, като първоначално се обявява за председател на хунтата, а по-късно на 27 юни 1974 г. бива провъзгласен за президент.
За разлика от повечето други държави в Южна Америка, преди преврата Чили има дълга история на демократично управление, като намесата на армията в политиката е ограничена.

Преди 17 години на 10 Декември 1999 година

На срещата "на върха" на Европейския съюз в Хелзинки е взето решение от януари 2000 г. още 6 държави, между които и България, да започнат преговори за присъединяване към Съюза.
България установява дипломатически отношения с Европейската Общност през 1988 г. През 1993 г. е подписано Европейското споразумение за асоцииране, което влиза в сила през 1995 г. През декември 1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. Комисията представя първия си редовен доклад за напредъка на България към членство през ноември 1998 г. Вторият доклад, публикуван през 1999 г., препоръчва започването на преговори. Преговорите за присъединяване на България към ЕС започват на 15 февруари 2000 г. София приключва преговорите на 15 юни 2004 г., което е шест месеца предсрочно.
Европейският съвет в Брюксел на 16 – 17 декември 2004 г. потвърждава приключването на преговорите за присъединяване и декларира, че ЕС се надява да приветства страната като член на Съюза от януари 2007 г.
Европейският парламент дава одобрение за членството на България на 13 април 2005 г. с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.
Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. В зависимост от напредъка в изпълнението на изискванията за членство, ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г.
Споразумението за присъединяване съдържа възможност за отлагане на членството с една година, ако ЕС прецени, че съществува “сериозен риск” страната да не успее да приложи изискваните реформи.
Редовният доклад на Европейската комисията (ЕК) за 2004 г. посочва реформата в правосъдието и публичната администрация като основни приоритети. България трябва да положи сериозни усилия за изграждането на административен и съдебен капацитет за прилагане на достиженията на правото на Общността (acquis communautaire).
България става пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007 г.

Преди 35 години на 10 Декември 1981 година

В САЩ е установена мистериозна смъртоносна болест с признаци на епидемия сред хомосексуалистите. Неизвестната до този момент болест се състои от две отделни заболявания – форма на пневмония и кожен рак, открити сред 180 пациенти в 15 щата от юли същата година. До този момент заразата е отнела 75 живота. 92% от откритите до тогава заразени са мъже хомосексуалисти. Констатиран е един смъртен случай със същите симптоми и в Лондон. Изследвания, проведени от научноизследователски звена в САЩ констатират, че причина за горепосочените симптоми е изключително силно отслабена имунна дейност. Две години по-късно – 1983 г. заразата, наречена Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) е засегнала 4000 души в САЩ, не само хомосексуалисти и не само мъже. Болестта е открита и сред наркомани и болни, на които е преливана кръв. В същата година е открит и е изолиран вирусът причиняващ болестта, който е наречен Вирус на човешката имуннонедостатъчност – Human Immunodeficiency Virus (HIV).

Преди 110 години на 10 Декември 1906 година

Убит е Даме Груев, деец на македоно-одринското революционно движение.
Дамян (Даме) Йованов Груев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през месец януари 1871 г. в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и Висшето училище в Белград. През 1889 г. постъпва във Висшето педагогическо училище в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"), но през 1891 г. е изключен от него и става учител в родния си край. През лятото на 1893 г. се премества в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова инициатива на 23 октомври същата година се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият ръководител. Веднага след това разгръща активна дейност за изграждане на нейната мрежа в Щипско, Охридско, Битолско и др. краища на Македония. Голям успех за него е привличането в организацията на Гоце Делчев, който скоро след това се издига до всепризнат вожд на организацията. Дейността му не остава скрита за турските власти и през 1898 г. е интерниран в Битоля. През 1899–1900 г. е назначен от Екзархията за учител в българската гимназия в същия град, което му позволява да разгърне активна организационна дейност. През август 1900 г. отново е арестуван, а през пролетта на 1902 г. е заточен в крепостта Подрумкале, Мала Азия. Освободен през пролетта на 1903 г., незабавно се среща с Гоце Делчев и двамата полагат големи усилия за временно отлагане на насроченото от Солунския конгрес на ВМОРО въстание в Македония и за превръщането му от повсеместно в четническо. Понася тежко убийството на Гоце Делчев (април 1903 г.) и след неговата гибел поема изцяло върху себе си цялостната подготовка на въстанието. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (лятото на 1903 г.) е избран за член на Главния щаб на въстанието. Той определя и датата на избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). По време на въстанието участва в сражения с турските войски и търси съдействие от българското правителство за оказване на помощ на въстаниците. След неуспеха на въстанието не напуска Македония и продължава участието си в живота на ВМОРО. Председателства Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904 г.) и полага големи грижи за възстановяване и укрепване на организационната мрежа. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905 г.) отново е избран за чл. на Централния комитет на организацията. През лятото на 1906 г. се завръща в Македония и с малка чета обхожда различните й краища. През дек. същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада убит в завързалата се престрелка.

Преди 139 години на 10 Декември 1877 година

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) след тримесечна обсада Руските войски превземат Плевен.
Битката за Плевен е решаваща за цялата война, тъй като от победата в това сражение зависи дали руските войски ще продължат по-нататъшното си настъпление в пределите на Османската империя.
С падането на Плевен във войната настъпва прелом в полза на Русия.
Рано сутринта на 10 декември 1877 г. части на Плевенския гарнизон предприемат опит да преминат през р. Вит (в района между селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на навреме пристигнали подкрепления турските части са отблъснати и около 14 ч. Осман паша приема предложената му безусловна капитулация и командваната от него 43 000-на армия попада в плен.
Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвиква се от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).