Събития на дата
22 Януари 2017

Архивни събития

Преди 25 години на 22 Януари 1992 година

Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика. През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.

След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет. През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г. През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.


Петър Стоянов встъпва в длъжност президент на Република България през 1997 г. Той е юрист, политически и държавен деец. Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и до 1992 г. работи като адвокат в София. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Влиза в Клуба за гласност и преустройство и в Съюза на демократичните сили (СДС). През 1993 г.е заместник-председател на Националния клуб за демокрация (НКД) . Депутат е в ХХXVII Народно събрание. Заема и отговорни държавни постове: заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Президент на Република България от 1997-2002 г. Автор е на "Сериозно за развода", на статии и др. След загубата си в президентските избори от ноември 2001 г. декларира, че се оттегля временно от политическия живот на страната.

На 22 януари 2002 г. Георги Първанов встъпва в длъжност президент на България. Първанов участва в президентските избори през ноември 2001 г. от името на Коалиция за България. На 18 ноември печели изборите. Според Централната избирателна комисия, гласували са 54,5 процента от избирателите. Първанов печели изборите с 53,3 процента от гласовете. Опонентът му Петър Стоянов, получава 46,7 процента. Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. Той завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което постъпва като редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия. През 1989 г. става член на Българската комунистическа партия, две години по-късно на Българската социалистическа партия. През 1992 г. става директор на Центъра за исторически и политически изследвания при Висшия съвет на БСП. През 1994 г. става заместник- председател, през декември 1996 г. е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбиран е два пъти - през май 1998 г. и 2000 г. За първи път е избран за народен представител в ХХXVII Народно събрание. Председател е на парламентарната група за дружба с Гърция и член на парламентарната Комисия по радио и телевизия. Депутат е в ХХXVIII Народно събрание и председател на парламентарната група на Демократичната левица. На парламентарните избори през юни 2001 г. е избран за депутат в ХХXIX Народно събрание. Председател е на парламентарната група на Коалиция за България.

Преди 82 години на 22 Януари 1935 година

Формиран е кабинет на Военния съюз под председателството на ген.-лейт. Пенчо (Петко) Златев. След държавния преврат на 19 май 1934 г. Златев става министър на войната в правителството на К. Георгиев (19 май 1934 г.–22 януари 1935 г.). От 22 януари до 21 април 1935 г. е министър-председател. Пенчо Златев е политически, държавен и военен деец, генерал-лейтенант. Взема участие в Балканските войни 1912 г.–1913 г. и Първата световна война. Оглавява царедворското крило на Военния съюз и съдейства за засилване на монархическата намеса в управлението на страната. След пролетта на 1935 г. се оттегля от политическия живот.