Събития на дата
29 Септември 2016

Архивни събития

Преди 64 години на 29 Септември 1952 година

Между 29 септември и 3 октомври се провежда инсценираният "голям католически процес" срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня. Те са обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора. Разстреляни са в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. През 1998 г. епископ Евгений Босилков е обявен за блажен от папа Йоан Павел. През 2002 г. при посещението си в България папа Йоан Павел обявява за блажени и отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев.

Евгений Босилков (светско име: Викенти Ливиджов Б.) е монах от ордена на пасионистите, никополски епископ на католическата църква в България. Учи богословие в Белгия и Нидерландия, защитава докторат в Рим. Робер-Матей Шишков (отец Йосафат Шишков) е български католически свещеник. На 16 години става послушник успенец и приема името Йосафат. Следва философия и теология в гр. Лувен (Белгия), където през 1909 г. е ръкоположен за свещеник от латинския обред. От 1929 г. е директор на малката семинария “Св. св. Кирил и Методий” в гр. Ямбол, където учат деца от двата обреда – източен и латински. През 1948 г., когато чуждите свещеници са принудени да напуснат България, той е назначен за енорийски свещеник във Варна. Арестуван е през декември 1951 г. и е обвинен като един от “най-старите шпиони” на Ватикана.

Йосиф Джиджов (отец Павел Джиджов) е български католически свещеник. Учи в началното училище на успенците и в колежа "Св. Августин". През 1938 г. става послушник успенец в Нозероа, Франция, приема името Павел. Следва философия и теология в гр. Лормоа, край Париж, до 1942 г. През същата година дава монашески обет при успенците. Поради заболяване е принуден да се завърне в България. На 26 януари 1945 г. е ръкоположен за свещеник от латинския обред в Пловдив. Изпратен е за свещеник във Варна, където следва икономика и социални науки.

Петър Вичев (отец Камен Вичев) – български католически свещеник. През 1910 г. е послушник в Ордена на успенците (Белгия), приема името Камен. Учи теология в Лувен (1912 г.). Преподава в малката семинария в Кумкапу, Истанбул, където е ръкоположен за свещеник от източния обред. Защитава докторат по теология в университета в Страсбург и става преподавател по философия в колежа "Св. Августин" в Пловдив. Сътрудничи на католическия в-к "Истина" и сп. "Византийски изследвания". На 4 юли 1952 г. е арестуван и обвинен за водач на католически заговор срещу държавата и в шпионаж в полза на Ватикана.

Преди 78 години на 29 Септември 1938 година

На 29 и 30 септември в Мюнхен е сключено Мюнхенското споразумение (1938 г.). Подписано е от министър-председателя на Англия Н. Чембърлейн, министър-председателя на Франция Ед. Даладие, А. Хитлер от името на Германия и Б. Мусолини от името на Италия.

Споразумението предвижда откъсването на Судетската област от Чехословакия и предаването й на Германия, а така също и откъсването на някои други чехословашки области, които се предават на Унгария и Полша. Мюнхенското споразумение (1938 г.) е една от първите значителни стъпки, довели до избухването на Втората световна война (1939-1945 г.).

Преди 92 години на 29 Септември 1924 година

Съветът на Обществото на народите одобрява спогодбата "Калфов – Политис". Спогодбата е за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. Подписва се на 10 септември от външните министри на България (Христо Калфов) и на Гърция (Й. Политис), по чиито имена е и наречена. Счита се, че гръцкото правителство подписва спогодбата не толкова от желанието да притъпи недоволството на европейското обществено мнение от извършеното убийство на беззащитни българи в с. Търлис, колкото от стремеж да получи външен заем в размер на 10 млн. стерлинги с помощта на Обществото на народите. След получаването на външния заем гръцкият парламент не ратифицира спогодбата, поради което тя не влиза в действие. Всички апели на българското правителство за санкции против Атина, заради отказа й да изпълни един договор, получил одобрението на Обществото на народите, остават без резултат.

Преди 98 години на 29 Септември 1918 година

Подписва се Солунското примирие между България и страните на Антантата по време на Първата световна война (1914-1918 г.).

То е за прекратяване на военните действия. Подписва се град Солун, Гърция от правителството на Александър Малинов (управлявало България от 21 юни до 28 ноември 1918 г.). Дни по-рано, под принудата на избухналото в България на 24 септември същата година Войнишко въстание, кабинетът е поискал примирие от Антантата.

Войнишкото въстание (1918 г.) е резултат от икономическата криза в България, породена от участието на страната в Първата световна война (1914 г. – 1918 г.). От пазара изчезват стоките от първа необходимост. Снабдяването на войниците на фронта с храна и дрехи е значително под критичния минимум. За войниците на фронта и значително по-голямата част от населението във вътрешността на страната настъпва глад. България потушава избухналото Войнишко въстание само благодарение помощта на части от германската армия.

Според клаузите на Солунско примирие България се задължава да напусне завзетите по време на войната територии в Сърбия и Гърция; да демобилизира своята армия, с изключение на 3 пехотни дивизии и 4 полка кавалерия, като оръжието на демобилизираните части остава под контрола на съглашенските офицери; българските войски на запад от Скопския меридиан остават в плен на Антантата; австрийските и германските военни части се задължават да напуснат пределите на България в срок от 4 седмици. Примирието съдържа и няколко тайни члена, според които България дава право за свободно преминаване през нейната територия на съглашенски войски и отваря пристанищата си за корабите на Антантата. По този начин се създават условия за бъдеща интервенция към Съветска Русия. Солунското примирие предопределя и абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. Примирието е в сила до подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г.

Преди 98 години на 29 Септември 1918 година

По време на Войнишкото въстание Райко Даскалов във Владая заедно с достигналите до подстъпите към столицата разбунтували се войници дава ултиматум на правителството да предаде властта на въстаниците. На следващия ден бунтовниците са разбити при Княжево и Горна баня от юнкерите с помощта на немски части, а към 2 октомври с превземането на Радомир, бунтът е потушен окончателно.

Войнишкото въстание (1918 г.) избухва на 24 септември 1918 г. То е резултат от икономическата криза в България, породена от участието на страната в Първата световна война (1914 г. – 1918 г.) и под влияние на революцията в Русия, избухнала през есента на 1917 г.

Участието на България в Първата световна война (1914 г. – 1918 г.) влияе изключително тежко върху икономическото състояние на страната. От пазара изчезват стоките от първа необходимост. Това се отразява тежко и на снабдяването на войниците на фронта с храна и дрехи. Тези обстоятелства пораждат силно недоволство на фронта.Още в първите месеци след като България започва военни действия в някои от полковете избухват войнишки бунтове. Зачестяват отказите от изпълнение на офицерските заповеди, а така също и бягствата от фронта.
Недоволството сред българските войници нараства още повече след избухването на Февруарската революция в Русия през 1917 г. и особено след излизането на тази страна от войната през есента на същата година.
През юни 1918 г. правителството декларира, че ще продължи външнополитическия курс до “победен край” във войната. Това предизвиква остра реакция във вътрешността на страната и на фронта. През лятото на 1918 г. не стихват войнишките бунтове. Войниците не скриват своето намерение, ако управляващите не прекратят участието на България във войната до 15 септември 1918 г., да се вдигнат на бунт. Правителството на Александър Малинов не се вслушва в техните предупреждения. Напротив, по негови заповеди Главното командване на армията се разправя по най-строг начин с недоволстващите войници.
Войнишкото негодувание достига своя връх след пробива на съглашенските войски при Добро поле (14 септември 1918 г.) и осъщественото от тях настъпление навътре в България. Между 21 и 24 септември стеклите се в района на Берово, Пехчево и Царево село (днес Делчево) войнишки части се групират в две въстанически дружини и се насочват към България. Част от тях се отправят към Горна Джумая (днес Благоевград), а друга към Дупница. Един въстанически отряд, командван от подпоручик Ив. Димитров, на 24 септември 1918 г. завзема Главната квартира на щаба на Действащата армия в Кюстендил и арестува намиращите се в нея офицери.
Избухването на Войнишкото въстание първоначално не стресва правителството на Александър Малинов, тъй като то го смята за нов пореден бунт. Имайки предвид твърдата линия на цар Фердинанд I за участие във войната до победния й край, правителството не предприема никакви действия за преодоляване на създадената обстановка на фронта.
Едва след като научава за разбиването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, то се събира на спешно заседание и решава веднага да изпрати свои представители в щаба на Съглашенската източна армия, намиращ се в Солун, за сключване на незабавно примирие. Цар Фердинанд I не крие недоволството си от взетото решение и предприема бързи стъпки за отстраняване на правителството и за продължаване участието на България във военните действия. Намеренията му обаче са осуетени от хода на бързо развиващите се действия.
След като разбиват Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, въстаническите сили продължават настъплението си към столицата. За да ги възпре, цар Фердинанд I е принуден да освободи от затвора Александър Стамболийски и д-р Райко Даскалов, които заедно с група министри и депутати изпраща при настъпващите въстанически сили със задача да ги убедят да спрат по-нататъшното си настъпление.
Вместо това последва прокламирането от Райко Даскалов на 27 септември 1918 г. в Радомир пред въстаналите войници на Радомирската република. С прокламация Александър Стамболийски е определен за председател на временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ републиканските войски. Същия ден с телеграми до столицата и по-големите градове в страната е обявено провъзгласяването на България за република. Райко Даскалов организира и повежда републиканските войски към София. Изпратен е ултиматум до правителството на Александър Малинов да предаде властта на въстаническите сили. В края на септември въстаниците вече са пред подстъпите на самата столица.
На 28 септември около 6 000 души войници, разпределени в три колони, потеглят за София. Те преодоляват съпротивата на правителствените части, които отбраняват шосето за Княжево. На 29 септември вечерта въстаниците се разполагат на фронт от Бояна до Горна баня (днес квартали на столицата), но д-р Райко Даскалов (поради настъпващата нощ и желанието да се избегнат излишни жертви) отлага щурмуването на града за следващия ден. Тази му постъпка се оказва фатална за по-нататъшния ход на въстанието. Възползвало се от спряното настъпление, правителството на Александър Малинов получава възможност да вземе мерки за организиране отбраната на столицата. Тя е обявена за обсадна крепост. Командването на намиращите се в нея войски и юнкери е поверено на ген. Александър Протогеров. Междувременно от Крим пристигат и части от 217 германска армия, снабдени с артилерия, които също са поставени в разпореждане на правителството. Това позволява на кабинета да предприеме контрадействие срещу въстаналите войници, които, макар и многочислени, са неорганизирани. Той успява да разбие намиращите се при Горна баня, Княжево и Владая части и продължи по-нататък тяхното преследване. На 2 октомври завладява гр. Радомир. С това Войнишкото въстание е потушено. Александър Стамболийски успява да се скрие в столицата, а д-р Райко Даскалов търси убежище в съседна Гърция.
В този момент Съглашението, имайки в предвид обстановката в България, се съгласява с българското предложение и примирието е сключено на 29 срещу 30 септември 1918 г. Така България става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от неколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 хиляди убити и ранени войници по бойните полета. Въпреки това по силата на последвалия Ньойски мирен договор България понася значителни териториални загуби, наложени са й колосални репарации, допълнителни реституционни задължения, лишаване от право на наборна армия и пр.
В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия от първата от 1913 г., причинена от поражението на България в Междусъюзническата война.

Преди 277 години на 29 Септември 1739 година

С посредничеството на френския посланик в Цариград граф дьо Вилньов Русия и Турция подписват Белградския мирен договор, с който окончателно завършва руско-турската война от 1735-1739 г. Според клаузите на договора Русия няма право да държи свои кораби в Азовско и Черно море, като търговията между двете страни трябва да се осъществява с османски кораби. Петербург получава незначителни териториални придобивки в района на р. Днепър. Мирът съдейства за временното стабилизиране на Османската империя, което има благоприятно въздействие за стопанското развитие на българските земи.