Събития на дата
30 Юли 2016

Архивни събития

Преди 65 години на 30 Юли 1951 година

 Умира Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) - български писател. Роден е на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово. От 1920 г. следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 1921-1922 г. слуша лекции по естетика във Виена и Берлин. През 1926 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1927 г. до 1929 г. работи като учител в Габрово, а през 1929 г. става лектор по немски език в III мъжка гимназия в София. Асен Разцветников пише стихове, превежда от старогръцки, немски, френски и руски език. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. През 1917 г. в списание "Българан” за пръв път е отпечатана негова творба. От края на 1919 г. Асен Разцветников сътрудничи на леви периодични издания. Особено плодотворно е сътрудничеството му в списание "Нов път", а по-късно във вестник "Наши дни". След смъртта на Христо Смирненски е сочен от лявата критика за негов приемник. Напуска списание "Нов път", преминава в списание "Златорог" и през 30-те години се утвърждава като един от най-талантливите български детски поети и майстори на художествения превод. Превежда произведения на Гьоте, Молиер, Омир. Автор е на драмата "Подвигът", посветена на Априлското въстание (1876 г.). Най-значителното му произведение е стихосбирката от 1924 г. "Жертвени клади" Автор е на първата българска библиотечна методика "Техника на училищните библиотеки" (1932 г.).


Преди 103 години на 30 Юли 1913 година

Бежанският въпрос възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

Първата вълна от бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата "Моллов - Кафандарис" от 1927 г. само оформя това положение.

Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи.


Преди 139 години на 30 Юли 1877 година

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) отрядът на генерал Н. Криденер осъществява втората атака срещу Плевен. Атаката е отблъсната. Загубите от руска страна са 7032 души. Боевете се водят при селата Гривица, Радишево и в района на Зелените хълмове. Атаката на града се провежда от две колони руски войски командвани от генералите Белокопитов и Веляминов. Руските войски са принудени да отстъпят, въпреки че постигат известни успехи.