Събития на дата
06 Май 2015

Архивни събития

Преди 11 години на 6 Май 2004 година

Наказателният съд в Бенгази осъжда на разстрел петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления и е освободен в същия ден, като се признава, че до произнасянето на присъдата той е изтърпял наказанието си. Някои от останалите обвиняеми са осъдени да изплатят обезщетения по 200 000 либийски динара на общо 152 деца. Сред тях са Нася Ненова и Кристияна Вълчева, направили самопризнания за умишлено заразяване на децата.
В същото време съдът оневинява либийските лекари, обвинени в небрежност и злоупотреба със служебното си положение и решава, че е некомпетентен по повдигнатите обвинения в изтезание срещу 9 офицери от службите на Либия. Съдът оправдава българите и палестинеца по обвиненията в прелюбодеяние.
Президентът Георги Първанов и ръководството на МВнР се срещат с временно управляващия на посолството Тахер Баншабан с искане либийската страна да осигури пълна прозрачност по хода на процеса и достъп на българските официални представители и защитата до подсъдимите.
Два дена след произнасянето на присъдата Междуведомствената комисия по делото в Либия провежда заседание, на което взема решение да препоръча на защитата незабавно да предприеме действия по обжалване на присъдата на Наказателния съд в Бенгази.

Преди 84 години на 6 Май 1931 година

Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие ­ ордена “За храброст”. Той е предназначен само за отличили се по време на война българи, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.).
През 1926 година 6 май започва да се чества като двоен празник ­ Ден на храбростта и на Българската армия. Това отговаря и на вярването, че Свети Георги е закрилник на българската войска. С указ на военния министър пет години по-късно ­ през 1931 година това става официално.
До 1933 година, празникът е честван в столицата на “Площадът на победите”. След това център на тържествата става площадът пред храм-паметника “Св. Александър Невски”, където е отслужван водосвет за благославяне на бойните знамена, традиция, която се спазва и досега на Гергьовден. След водосвета празникът достига своята кулминация ­ започва т.нар. гергьовски парад. До 9 септември той е една от най-големите атракции в София.Парадът тръгвал от Военното училище (днес Военната академия), преминавал през Орлов мост, Народното събрание и Двореца и стигал до Лъвов мост. В колоните на маршируващите имало строга субординация ­ парадът водел лично министърът на отбраната, следван от генералитета, кавалерите на ордена “За Храброст” и запасното офицерство. След тях марширували ескадроните на лейбгвардейския на Негово Величество конен полк, юнкерите и кадетите. Техните блокове били най-впечатляващи ­ те преминавали в карета от 12 редици по 12 души и привличали погледите на младите столичанки. На стълбите на Народното събрание парадът приемал лично цар Борис III в качеството си на държавен глава и върховен главнокомандващ. Сред официалните лица място имали : царицата, министрите от кабинета, генералитетът, представители на дипломатическия корпус. Почетно място сред тези гости се отреждало на останалите живи опълченци и ветераните от трите войни ­ Балканска, Междусъюзническа и Първа световна.
За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, която до тази дата е нетрадиционна. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.
От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия. На този Гергьовден е проведен и първият военен парад в историята на демократична България. В него участват само армейски блокове. През 2001 г. в гергьовския парад е включена и бойна техника на Сухопътните войски и авиацията.
Българската армия през годините..
Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Първоначално се нарича Българска земска войска.
От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (или армия).
По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.
През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк.
Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от: действаща – със срок на служба 10 г., от които 4 редовна, а останалите – в запас, и резервна, със срок на служба 8 г.
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са шест пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб.
През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина.
През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част – във Варна. През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части. По време на Балканската война през 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639567 души, а през Първата световна война 1914–1918 г. (към 1 септември 1918 г.) – 885175 души.
По силата на Ньойски мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата и численост е сведена до 33000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи.
Последното голямо изпитание за Българската армия е участието и в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г.
Главната функция на армията ни е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в политическата промяна на 9 септември 1944 г. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание от 1918 г., въстанията от юни и септември 1923 г., срещу съпротивителното движение в България 1941–1944 г., по време на така нар. Възродителен процес и др.