Събития на дата
02 Април 2015

Архивни събития

Преди 10 години на 2 Април 2005 година

Папа Йоан Павел II, или Карол Йозеф Войтила, е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1979 до смъртта си на 2 април 2005. Той е известен и с литературното си творчество, в това число няколко пиеси и стихосбирки. Стиховете му са доста херметични, със сложна философска образност. Превеждан е на български.

Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша. Той е третото дете в семейството на полския офицер от запаса Карол Войтила и жена му Емилия. Според общинските документи, те са дребни селяни, но според други — търговци. Братът на Войтила се нарича Едмунд.

Бащата на бъдещия папа говорел перфектно немски и учил сина си вкъщи. Впоследствие, младият Карол се научава да говори немски с австрийски акцент. Майка му умира на 13 април 1929 г., а брат му Едмунд — на 5 декември 1932 г.

Карол Войтила е наричан от другите „Голаджията“, защото играе център-нападетел в градския футболен отбор, съставен най-вече от млади евреи.

Отначало той е искал да се занимава с театър и литература, като бил много вглъбен в революционната полска литература. Войтила знаел наизуст цели пасажи от Хенрик Сенкевич и Адам Мицкевич, а любимият му поет бил Циприан Норвид. Той е силно повлиян от актьора Мечислав Котлярчик, който има дисциплината на свещеник.

След като завършва гимназията, Войтила отбива военната си служба като строителен работник. После се премества в Краков заедно с баща си.

Войтила учи по-късно в Ягелонския университет. Там изследва средновековна и модерна полска поезия, литературни текстове, чете пиеси и романи, учи руски, църковнославянски, латински. Той е интелектуален водач, рецитира стихове, играе в театъра.

Войтила е бегач на дълги разстояния и много добър скиор.

По време на Втората световна война обстановката в Краков и Полша е неблагоприятна. Тогава Войтила чете усилено, учи френски, задълбочава се в Стария завет. Четири години работи като копач в каменна кариера, а по-късно и в химическа фабрика, за да не го депортират в Германия. 60 младежа са разделени на четири групи от по 15 човека, като сред тях е и Войтила. Те започват да се занимават незаконно с религиозна дейност. Тогава Карол Войтила пише пиесите Йов и Давид и превежда от гръцки Едип на Софокъл.

На 29 февруари 1944 г. е блъснат от камион след две дванайсетчасови смени в каменната кариера. Закаран е в болница и се възстановява там около две седмици — до 12 март.

Когато настъпва края на Втората световна война, Войтила подновява курсовете си във факултета по теология в Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник.

През лятото на 1947 г. той изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия. На 19 юли 1948 г. защитава доктората си по теология, като темата е „Проблемът за вярата в делата на Св. Йоан Кръстни“.

В началото на юли 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша.

Той е викарий на различни епархии в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1 септември 1951 г., когато продължава изучававането на философия и теология. На 3 декември 1953 г. той защитава професура на тема „Оценка на възможността за намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер“ в Католическия университет в Люблин. По-късно Войтила става професор по социална етика и морална теология в Краковската семинария и в Люблинския университет.

На 4 юли 1958 г. папа Пий XII го назначава за помощник-епископ. На 28 септември е ръкоположен за епископ от архиепископ Базияк във Вавелската катедрала, Краков.

Папа Павел VI го номинира за архиепископ на Краков на 13 януари 1964 г., а на 26 юни 1967 г. той е вече кардинал.

От началото на своето папство, което започва на 16 октомври 1978 г., Папа Йоан Павел II е направил 102 папски посещения извън Италия и над 140 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.

Издал е 14 енциклики, и е написал 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма.

Папа Йоан Павел II е публикувал и две книги – „Прекрачване на прага на надеждата“ (октомври 1994 г.) и „Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник“ (ноември 1996 г.).

Йоан Павел ІІ е председателствал 131 беатификационни церемонии (за блажени са обявени 1 282 души) и 43 церемонии за канонизиране (за светци са обявени 456). Провел е 8 консистории, при които е обявил 201 души за кардинали.

От 1978 г. до смъртта си Светият отец е председателствал 15 синода на епископите – 6 редовни, един извънреден и 8 специални.

Никой друг папа не е събирал толкова много хора – на Генералните му меси в сряда са минали около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събират около 8 милиона богомолци.

Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. През 2002 г. посещава и България.

Преди 33 години на 2 Април 1982 година

Започва войната между Аржентина и Великобритания за Фолклендските острови.
Фолклендските острови е архипелаг разположен в южния Атлантически океан, на около 483 км (300 мили) източно от крайбрежието на Южна Америка. През XX век островите са обект на вековен спор между Аржентина и Великобритания, който довежда до военен конфликт между двете държави през 1982 г. По време на войната през 1982 г. островите и адмистративният им център Порт Стенли са окупирани от аржентински войски за 10 седмици. Порт Стенли е преименуван на Пуерто Архентино. Войната е спечелена от Великобритания на 14. 06. 1982 г. и островите остават нейно отвъдморско владение, но Аржентина официално не се отказва от претенциите си. На островите е разположена британската военно-воздушна база Маунт Плезънт, а кралския флот редовно патрулира водите на Югозападния Атлантик от своята база в Меър Харбър близо до Маунт Плезънт. Фолкландците имат свои доброволчески Отбранителни сили на Фолкландските острови, както и въоръжени патрулни кораби които контролират риболова в изключителната икономическа зона на островите.
Административен център на територията е град Порт Стенли. Останалата част на страната си фолкландците наричат „Кемп“ (Camp, местна фолкландска дума от испанското campo, поле). Икономиката се базира предимно на риболов, овцевъдство и туризъм, проучват се запасите от нефт в шелфа на островите. Населението към 2001 г. е 2913 души, от които 1989 живеят в града. Повечето са от британски произход. Официалният език е английски.

Преди 93 години на 2 Април 1922 година

На тази дата е роден Алексей Скурлатов, прототип на паметника "Альоша" в Пловдив.

Скурлатов отива на фронта през септември 1941 година, след това минава през България с войските на III украински фронт и се връща у дома ноември 1946 година. В хода на войната той участва в Курската битка, служил е в 217-а танкова бригада, 234 артилерийски полк. Награждаван е многократно за проявена храброст.

На 85-я си юбилей Алексей Скурлатов получава награда лек автомобил ОКА.

Преди 136 години на 2 Април 1879 година

На 2. 4. (14. 4. - нов стил) 1879 г. султанът назначава Александър (Алеко) Богориди за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия. На 14. (26.) 4. 1879 г. Богориди получава потвърждение за съгласието на всички Велики сили и на 15. (27.) 5. 1879 г. встъпва в длъжност.
Александър Стефанов Богориди (Алеко паша) е генерал-губернатор на Източна Румелия, висш турски чиновник. Роден е в Котел през 1822 г. Син е на княз Стефан Богориди. Първоначално учи в гръцката Велика школа в Цариград, после в Яш и във Франция. Завършва право в Германия. Дълго време заема висши административни и дипломатически служби в Османската империя – член на Върховния държавен съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, съветник при посолството в Лондон. През април 1879 г. Богориди е назначен от султана със съгласието на Великите сили за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия. По време на неговото петгодишно управление се утвърждава българският характер на Областта. Богориди се сближава с Либералната (казионна) партия. През 1886 г., след абдикацията на княз Александър I Батенберг, името на Богориди се спряга за нов български княз, но после заглъхва.

Преди 154 години на 2 Април 1861 година

Архиепископ Йосиф Соколски е ръкоположен от римския папа Пий IX за архиепископ на българите униати със седалище столицата на Османската империя.
Унията е обединение на Православната и Католическата църкви и признаване първенството на римския папа при запазване на православните обреди и богослужение. Течение е в Източноправославната църква, проявяващо се като форма на икуменизма, смятан за ерес.
Униатското движение в България е църковно-политическо движение за създаване на автономна българска църква под върховенството на римския папа. Възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след Кримската война (1853-1856 г.). Франция и Англия, в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Турското правителство, заинтересувано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатското движение. Католическите мисионери обаче не могат да се похвалят със значителни успехи. Униатското движение не е популярно сред българското население. Само една малка част от обществеността проявява склонност да приеме католицизма и да се откъсне от Цариградската патриаршия и да извоюва независима българска църква. През 1859 г. българите в Кукуш се обявяват за униати. На 18 декември 1860 г. Драган Цанков, 80-годишният архимандрит Йосиф Соколски и др. подписват акт за уния - присъединяване на българската църква към католическата. Йосиф Соколски е ръкоположен в Рим от самия папа Пий IX за архиепископ на българите униати (2 април 1861 г.). Високата порта признава веднага новообразуваната българска униатска община в Цариград и заточва Иларион Макариополски. Българският народ не приема новосъздадената църква. Той стои зад Иларион Макариополски дори и след заточаването му. Найден Геров и Петко Рачов Славейков успяват да убедят Йосиф Соколски да се откаже от унията. Той заминава за Одеса (6 юни 1861 г.), откъдето отправя послание до българите униати да се върнат към православието. Драган Цанков също се отказва от унията. Униатското движение заглъхва. Остават само незначителни униатски групи.