Събития на дата
01 Септември 2016

Архивни събития

Преди 12 години на 1 Септември 2004 година

Около 9:00 часа сутринта (московско време) въоръжена група терористи облечени в черни дрехи, с шахидски пояси и маски прониква в училище в северноосетинския гр. Беслан и установява контрол върху сградата. Всички намиращи се в сградата деца и възрастни са взети за заложници. Децата са поставени по прозорците, за да няма щурм. Броят на заложниците първоначално е определен на 354. 123 от тях са деца, повечето то които около 7- 8 годишни. През нощта на 1 срещу 2 септември е осъществен контакт с терористите посредством доктор Леонид Рошал. Терористите заявяват, че ще накажат и ще убият по 50 заложника за всеки убит техен и по 20 за всеки ранен.

На 2-ри терористите предават около едноминутен видеозапис от физкултурния салон на училището, където са повечето заложници. Исканията на похитителите са за незабавно изтегляне на руските сили от Чечня. В случай, че то започне, обещават да освободят десет деца-заложници, а когато военните напуснат част от районите, да пуснат децата до 10 години, а след пълното изтегляне - всички заложници. Ако Путин не приеме предложенията, исканията са той да подаде оставка - тогава всички заложници ще бъдат освободени, а похитителите ще се
върнат в Чечня. След тридневна обсада руските спецчасти щурмуват сградата.

За освобождаването на заложниците е използван газ. Щурмът на училището започва малко след 12 ч. на обяд и след час и половина неспирни престрелки и експлозии властите съобщават, че вече контролират сградата.

Посредством единственият арестуван - Нур Паши Кулаев, след акцията на руските спецчасти по освобождаване на заложниците, е установена самоличността на водача на терористичната акция в Беслан. Това е чеченецът Руслан Хучбаров, по прякор Полковника. Тялото му не е открито сред убитите терористи и той вероятно е успял да избяга. Нур Паши Кулаев твърди, че бандата е действала по заповед на чеченския командир Шамил Басаев. На 17 септември чеченският бунтовнически лидер Шамил Басаев официално поема отговорност за вземането на заложниците в Беслан. Той прави това в писмо, публикувано в близкия до сепаратистите интернет сайт кavkazcenter.com. По официални данни в училището загиват 330 души, от които 172 деца, и 11 членове на антитерористичния отряд "Алфа".

Преди 77 години на 1 Септември 1939 година

С нападението на Германия над Полша е поставено началото на Втората световна война.

Във Втората световна война е вземат участие 61 държави. Военните действия се водят на териториите на 40 държави, на морски и океански театри. Воюващи страни са държавите от т. нар. Ос - Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, Б-я, Словакия, Хърватско, Испания; другата воюваща страна включва Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военния пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов - Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия; в Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември - началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира 3-те независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор; след Съветско-финландска война загубва някои територии, завладени от Съветския съюз, но запазва независимостта си. През април - май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания. През май окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През януари - май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия, Еритрея. На 1 март 1941 г. България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германски войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна, голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва (30.09.1941 г. - 20.04.1942 г.). След неуспешното съветско контранастъпление при Харков (май 1942 г.) германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър (7 декември 1941 г.) във войната се намесват и САЩ. На 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 септември 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. Обединяват се всички антифашиски сили в света. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините, по-голямата част от Индонезия. Японския флот завладява част от Нова Гвинея, голяма част от тихоокеанските о-ви. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн (египетско село до границата с Либия) е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези 2 загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американски войски. В края на март британски войски завладяват цяла Северна Африка.

През юли 1943 г. съюзниците правят десант на о-в Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка (юли - август 1943 г.) Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 5 септември 1944 г. Съветския съюз обявява война на България и Червената армия окупира страната. На 6 юни 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През Втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират: Румъния (23.08.1944 г.), България (9.09.1944 г.), Финландия (септември 1944 г.), Унгария (декември 1944 г.). През есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. България със свои войски участва във войната в Македония (с 450 000 армия) и в Унгария (със 110 000 армия). Жертвите, които дава, са повече от 32 000 души. На 9 май 1945 г. в берлинското предградие Карлхорст е подписан акт за пълна и безусловна капитулация на Германия.

На 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на о-в Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите: на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил (след 28.07. - Клемент Атли). Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света

Преди 100 години на 1 Септември 1916 година

По времето на Първата световна война с царски манифест България обявява война на Румъния.

Румъния заема страната на Съглашението и на 26 август 1916 г. влиза във войната. Срещу нея незабавно се отправят обединените сили на Германия, Австро-Унгария, Турция и България и за кратко време тя е принудена да капитулира пред тях. Във военните действия против Румъния особено много се отличава конната дивизия, командвана от ген. Ив. Колев. Преодоляна е (предимно от български части) и съпротивата на труднопревземаемата Тутраканска крепост (началото на септември 1916). От есента на 1916 г. и на Южния фронт войната се превръща в позиционна (окопна).

Първата световна война (1914-1918 г.) избухва, след като България преживява първата си национална катастрофа, след поражението й в Междусъюзническата война 1913 г. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки. На 24 август 1915 г. в гр. Плес (Австро-Унгария) се сключват българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България.

Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в Първата световна война, като в замяна й се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война (1913 г.). Със сключената военната конвенция цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов въвличат България в Първата световна война (1914-1918 г.) на страната на държавите от германо-австрийския блок. Конвенцията определя сроковете за нападение срещу Сърбия, а така също и военните контингенти, които всяка от трите договарящи се държави трябва да предостави за готвената акция. По силата на спогодбата българските въоръжени сили се поставят под командата на германския Генерален щаб. В съгласие с нея на 1 октомври 1915 г. България започва военни действия против Сърбия. На 24 август същата година се сключва и тайна военна конвенция между министър-председателя д-р В. Радославов и германския пълномощен министър Г. Михаелес, с която се определят териториите, които Германия се съгласява да предостави на България в Поморавието, Македония и Добруджа, а също и размерът на заема, който Германия и Австро-Унгария ще й отпуснат. Военната конвенция е обезсилена след поражението на Централния съюз в Първата световна война през есента на 1918 г. Тя става причина за продължителното участие на България в световния конфликт, в резултат на което последва и нейната втора национална катастрофа.

Преди 114 години на 1 Септември 1902 година

Проведен е Конгрес на Вътрешната организация под ръководството на Иван Гарванов. Организацията приема името Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) и нов устав, с който се прави опит за привличане на всички етнически групи.

В различни периоди от своето съществуване Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) има различни имена. В началото на своето основаване тя носи името Български Македоно-Одрински революционни комитети (БМОРК). През 1902 година с цел привличането и на другите народности в Македония тя е наречена Тайна Македоно-Одринска революционна организация (ТМОРО), а по-късно Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия и национално освобождение на Македония и Одринско. Основите на революционната организация са положени на 23 октомври 1893 г. в Солун. Нейни инициатори стават Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Ив. Хаджиниколов, П. Попарсов, Антон Димитров и Хр. Батанджиев. През януари 1894 г. е избран Централен комитет, начело на който застава д-р Хр. Татарчев. Д. Груев формално заема поста секретар-касиер, но в действителност той е истинският ръководител на комитета. В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване постановленията на чл. 23. от Берлинския договор, а именно: предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско, които да се обособят в отделна област, въвеждане на административни и други реформи. Като следват тази цел, те се стремят да придадат определен български характер на организацията, като първоначално в нейните редове са привличани само българи, и то екзархисти, т. е. тези, които признават църковното върховенство на Българската екзархия в европейските предели на империята. Аспирациите на другите балкански държави към Македония и страхът, че това може да попречи на освободителното движение, кара ръководителите на организацията да се откажат от мисълта за присъединяването и към Княжество България.

След създаването на Солунския комитет Д. Груев предприема редица обиколки из Македония и основава нови комитети. През есента на 1894 г. в организацията се включва и Г. Делчев, който се отдава незабавно на активна революционна дейност. За кратко време Македония е осеяна с мрежа от революционни комитети. През 1895 г. подобни комитети са създадени и в Одринско. През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема важни решения по организационното й устройство. За седалище на Централния комитет е определен Солун. Македония и Одринско са разделени на 6 революционни окръга: Солунски, Битолски, Скопски, Серски, Струмишки и Одрински. Всеки един от тях се подразделя на околии. За поддържане на непосредствен контакт с българската общественост в пределите на Княжеството е учредено и Задгранично представителство със седалище в София. Непосредствено след конгреса и по негово поръчение Г. Делчев и Г. Петров изготвят устав и правилник на организацията, която е наименувана официално Български македоно-одрински революционен комитет. По отношение целта на организацията не са направени никакви промени. Според чл. 1. на устава в БМОРК може да членува всеки българин, който е обещавал да бъде полезен на революционното дело и който не е компрометиран пред обществото. Против целите на БМОРК се обявява Българското тайно революционно братство в Турция, създадено през 1897 г. (привърженик на революционния път). Върховният македоно-одрински комитет, който ратува за подчиняване на националноосвободителното движение в Македония и Одринско на политиката на двореца и българските правителства от свободното Княжество, също се противопоставя на революционната тактика на БМОРК. Всичко това усложнява дейността на революционната организация. През 1899 г. нейните ръководители успяват да привлекат на своя страна членовете на Българското тайно революционно братство, стараели се по възможност да поддържат коректни връзки както с Екзархията, така и с ВМОК. В резултат на това по редица въпроси като набавянето на средства и оръжие, изграждането на четническия институт и прочие се стига до единомислие.

След Солунския конгрес въпреки съществуващите трудности организацията бързо се разраства. За нейното масовизиране голяма роля изиграва създаването на четническия институт, началото на който е поставено от Г. Делчев през 1899 г. В резултат на активизирането на четите революционната организация получава голяма популярност не само между българите екзархисти, но и сред българите патриаршисти (които признавали църковното върховенство на Цариградската патриаршия). В нейните редове започват да навлизат и представители на другите народности, живеещи в Македония и Одринско, в това число и от средата на бедното турско население. Това налага промени в програмата и устава на организацията. През 1902 г. те са преработени от Г. Делчев и Г. Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна организация. В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел. Привличането на други етнически групи в революционната организация не променя българския и облик, тъй като основната част от членовете и съмишлениците и продължавала да бъде из средата на българското население.

От друга страна, в редовете на ТМОРО навлизат и лица с различни идейни убеждения - както социалисти, така и анархисти. Последните се опитват да наложат своята тактика на индивидуален терор и атентати, но срещат твърд отпор от страна на водителите на организацията.

В началото на ХХ в. ТМОРО има не само пъстър етнически и политически, но и разнороден социален състав. В нея участват главно дребни прослойки от градовете и селата в Македония и Одринско и произлизащата от тях интелигенция. Не липсват и представители на по-заможните слоеве, които са за отклоняване на организацията от нейния път на самостоятелна революционна борба и за единодействие с БМОРК. Те обаче са незначително малцинство и не успяват да променят тактиката на ТМОРО.

Изграждането на гъста революционна мрежа в Македония и Одринско излага революционната организация на сериозна опасност от страна на османските власти. Твърде трудно се оказва опазването в тайна съществуването на многобройните комитети. В резултат на някои провали от края на XIX и началото на ХХ в. местните османски власти успяват да попаднат в дирите на някои комитети в Солунско и Одринско и арестуват голям брой от техните членове и съмишленици. ВМОК, подтикван от двореца и други фактори от София, изпраща въоръжени чети в Пиринския край и провокира Горноджумайското въстание 1902 г., като по този начин излага местното население на ударите на османската власт. Във връзка с потушаването на това въстание са разгромени и голям брой от съществуващите в този край революционни комитети. През януари 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който без съгласието на Г. Делчев, Д. Груев и на по-голямата част от революционните окръзи взема решение за вдигане на повсеместно въстание през пролетта на същата година. Г. Делчев и Д. Груев не успяват да се противопоставят на това решение, но съумяват да отложат избухването на въстанието за по-късна дата, както и за превръщането му в стратегическо, т. е. да се води само с чети в укрепени планински райони с цел да не се изложи на ударите на османската власт мирното и беззащитно население.

В хода на подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си поражения: през май 1903 г. е убит съвсем неочаквано нейният всепризнат вожд - Г. Делчев. Неговата смърт обаче не предотвратява по-нататъшния ход на подготовката на въстанието и то избухва през лятото на същата година (Илинденско-Преображенско въстание 1903).

След разгрома на въстанието оцелелите ръководни кадри на организацията се събират в София. Проведени са няколко заседания, на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за нейното бъдещо преустройство. По тези два въпроса между присъстващите не се установява единомислие. Напротив, обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М. Герджиков и други, и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов. Проведените през есента на 1904 г. конгреси на революционните окръзи подкрепят лявото течение. Това позволява на левицата да вземе връх и на Рилския конгрес на организацията, свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО, с което получава и най-голяма известност както сред съвременниците на това събитие, така и през следващите десетилетия до наши дни. В Централния комитет са избрани Д. Груев, П. Тошев и П. Попантов, за задгранични представители - Г. Петров, Д. Стефанов и П. Попарсов, а за редактор на печатния орган - Д. Хаджидимов.

Под влияние на представителите на Серската група, възглавявана от Я. Сандански, Рилският конгрес отново взема решение за организиране на въоръжено въстание, но в една по-далечна перспектива. Възприема се и идеята за балканска федерация като държавно обединение, в което самоопределението на народностите в Македония и Одринско би могло да се извърши по демократичен начин. Макар и привидно, представителите на дясното течение са принудени да се съгласят с тези решения. На практика те имат намерение да водят непримирима борба против левицата. Жертва на изострените отношения стават Ив. Гарванов и Б. Сарафов, които са убити в София през 1907 г.

Избухналата Младотурска революция 1908 г. в Османската империя дава отражение върху по-нататъшната дейност на ВМОРО. След премахването на едноличния режим на управление на султан Абдул Хамид II (1876-1908 г.) и установяване на конституционно управление е дадена амнистия и политическите затворници от Македония и Одринско са пуснати на свобода. При тази обстановка ВМОРО прекратява своето нелегално съществуване, разпуска четите си и практически се саморазтурва. Противоречията между двете течения обаче не заглъхват. Те се появяват и при създаването на легалните организации на ВМОРО. Привържениците на левицата образуват Народна федеративна партия, а на десницата - Съюз на българските конституционни клубове.

Надеждите, че младотурският режим ще реши радикално националния въпрос в европейските предели на империята, остават напразни. Това довежда до възобновяване на ВМОРО. През 1911 г. е подновена и четническата дейност. В Централния комитет са включени Т. Александров, Хр. Чернопеев и П. Чаулев. Извършените от организацията провокационни атентати в Щип и Кочани предизвикат жестоки репресии от страна на местните османски власти над беззащитното българско население. Те служат като повод за обявяването на Балканската война 1912-1913 г. По време на войната четите на ВМОРО се включва в състава на българската армия. Самата организация обаче постепенно прекратява своята дейност. Отделни нейни дейци, но вече като български офицери и подофицери, влизат в състава на българската войска и по време на Първата световна война 1914-1918 г. В края на войната членове на организацията образуват Временно представителство на обединената бивша ВМОРО.

През 1919 г. на свой ред. Т. Александров, подпомогнат от ген. Ал. Протогеров (включен в ЦК след убийството на Хр. Чернопеев през 1915 г.) и П. Чаулев, създават т.нар. Вътрешна македонска революционна организация. През същата година от дейци на Одринския край се обособява и самостоятелна Тракийска организация. По същото време към Българската комунистическа партия се образува Емигрантски комунистически съюз, в който се включват дейци от бежанското население, придошло от Македония и Тракия в България след края на Първата световна война. През 1925 г. са положени и основите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Преди 2016 години на 1 Септември 0 година

         Преди малко изпратих" Бележити събития от световната история - 5 части". Прочетете ги  внимателно и очаквам коментари, забележки, препоръки и евентуално включване на други характерни събития, оказали съществено влияние върху развитието и световната история.

                                                                                                                                       barin