Събития на дата
29 Април 2016

Архивни събития

Преди 71 години на 29 Април 1945 година

Американските войски освобождават затворниците в концлагера в Дахау.
Дахау е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти. Броени седмици след назначаването на Адолф Хитлер за райхсканцлер, на 22 март 1933 г., край градеца със същото име вблизост до Мюнхен е сложено начало на изправителен лагер за политическите противници на управляващите.
За 12 години през това място минават над 200 000 човека от цяла Европа, много от тях загиват от болести и недохранване, повечето - от жестокостите на СС. От 1940 г. лагерът разполагал с малък крематориум, за елиминиране на телата на загиналите. От 1942 г. - с нов, по-мощен такъв, снабден и с "душове" (маскирана газова камера за изтребване на пленниците с газа "циклон Б").
Превзет е на 29 април 1945 г. от американските войски. От 1965 г. е музей-паметник.

Преди 98 години на 29 Април 1918 година

Павло Скоропадски извършва държавен преврат в Украйна и се обявява за хетман.
Павло Петрович Скоропадски (на украински Павло Петрович Скоропадський) е генерал от армията на Русия и украински политик. Той е един от водачите на борбата за независимост на Украйна след Руската революция от 1917.
В началото на 1918 правителството на Украинската народна република сключва споразумение с Германия, според което в страната навлизат немски войски. Те трябва да предотвратят завладяване на Украйна от Съветска Русия, а в замяна Украйна трябва да достави определени количества храни на Германия. Тъй като доминираното от социалдемократите правителство не успява да изпълни ангажиментите си, германците подкрепят държавния преврат от 29 април 1918, ръководен от Павло Скоропадски, който се обявява за хетман на Украйна.
Управлението на Скоропадски е съпътствано от селски бунтове и партизанска съпротива. Той е обвиняван в проруски настроения и че е марионетка на германците. Твърди се, че основната опора на режима му са германските войски и земевладелската аристокрация. Въпреки това, за разлика от предходния период, той успява да възстанови функционирането на администрацията, да сключи мирен договор със Съветска Русия и да установи дипломатически отношения с много страни, сред които и България.
След капитулацията на Германия и Австро-Унгария през ноември 1918 и изтеглянето на техните войски от Украйна Павло Скоропадски прави опит да спечели подкрепата на Тройното съглашение, като се обявява за федерация на Украйна с Русия, след нейното освобождение от болшевиките. Това предизвиква въстание, оглавено от Симон Петлюра, което възстановява Украинската народна република, начело с Володимир Виниченко.
Въпреки поражението си, Скоропадски не се отказва от титлата си на хетман и заминава в Германия. Той умира в края на Втората световна война, след като е ранен по време на съюзническа бомбардировка.

Преди 99 години на 29 Април 1917 година

Гео Милев (Георги Касабов) е тежко ранен в черепа и впоследствие губи дясното си око. През 1916 г. като старши подофицер той е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат. Постът му е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън.
Гео Милев е роден през 1895 г. в Радне махле, днес Раднево, в семейство на учител. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство. През 1907 г. Гео Милев публикува първото си стихотворение в детския вестник „Славейче“. Учи в Старозагорската гимназия (1907–1911), където издава ръкописни вестници, съставя сборници, пише стихотворения. През ученическите си години превежда стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Колцов, Фет и други.
Гео Милев следва романска филология в СУ „Свети Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). Там слуша лекции по философия и по театрално изкуство. През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации в зряла възраст — „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев, заподозрян, че е английски шпионин, е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).
Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж литературни листове за Маларме, Демел, Верлен, Верхарн и Ницше, които съдържат преведени от него стихове. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран.
През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки няколкото операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционният кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание „Акцион“. След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списапние „Пламък“ Гео Милев печата статии, „Грозни прози“, поемата „Септември“, началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се установява, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци.