Събития на дата
23 Октомври 2014

Архивни събития

Преди 12 години на 23 Октомври 2002 година

41 въоръжени чеченски мъже и жени нахлуват в Московския театър на ул. “Дубровка” по време на премиерата на “Норд-Ост”. Около 700 души, сред които много жени и деца, стават заложници на чеченските терористи. Терористите заплашват, че на всеки час ще убиват по 10 заложници, ако не бъдат изпълнени исканията им. Те настояват до седмица да започне изтеглянето на руските войски от Чечня. По-късно чеченците освобождават 37 заложници - главно мюсюлмани и около 20 деца. Сред заложниците има 75 чужденци, сред които двама българи. Това са 28-годишният Веселин Недков от Разград и Емилия Узунова, която е с двойно гражданство – българско и австрийско. Тя е сред загиналите заложници при атентата.
На 26 октомври в резултат на проведена операция на руските спецслужби заложниците в театралния център в Москва са освободени, а ръководителят на терористите Мовсар Бараев и 32-ма терористи са убити. Установява се, че във всеки от терористите имало от 700 гр. до 2 кг тротил. При терористичната акция загиват общо 128 души, а стотици са ранени.

Преди 99 години на 23 Октомври 1915 година

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) Първа българска армия влиза в Ниш (временната сръбска столица) и пленява 20 000 сръбски войници и офицери. На 24 октомври българските войски завземат Лесковац, а на 25 октомври - Алексинац.

Преди 121 години на 23 Октомври 1893 година

В Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). В различни периоди от своето съществуване тя носи различни имена. Според Устава от 1896 година името й е Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). През 1902 година с цел привличането и на другите народности в Македония тя е наречена Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) , а по-късно Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейни инициатори са Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават в пределите на Османската империя.
През януари 1894 г. е избран Централен комитет, начело на който застава д-р Христо Татарчев. Дамян Груев заема поста секретар-касиер, но в действителност той става истинският ръководител на комитета. В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско, които да се обособят в отделна област, въвеждане на административни и други реформи. Във ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) се привличат само българи, предимно екзархисти, тези, които признават църковното върховенство на Българската екзархия в европейските предели на империята.

Преди 130 години на 23 Октомври 1884 година

Провеждат се общи избори за Областно събрание в Източна Румелия. Те са спечелени от Народната партия с помощта на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. Председател става Георги Хаканов (23 октомври - 22 декември 1884 г.).
Областното събрание на Източна Румелия е върховен законодателен орган в Източна Румелия. Състои се от 36 избрани члена, 10 назначени (измежду най-видните земевладелци, търговци, промишленици, чиновници и високообразовани граждани) и 10 по право (главите на религиозните общини, 2-ма представители на върховните съдилища и главен контрольор на финансите). Избиратели могат да бъдат само жители на Източна Румелия, които са навършили 21 години, притежават недвижим имот или имат завършено висше образование. Избирателни права нямат офицерите и войниците от милицията и жандармерията, както и лица, съдени за криминални престъпления и др. Кандидатите за депутати трябва да са навършили 25 години. Общото събрание се събира всяка година в Пловдив на обикновена сесия, която продължава 2 месеца. Главният управител може да свиква и извънредна сесия, а по негово предложение султанът може да разпуска събранието. Председателят се избира от главния управител измежду издигнатите от депутатите 2 кандидатури. Заседанията са открити, депутатите се ползват с лична неприкосновеност и могат да използват един от 3-те езика - български, турски или гръцки. Основна задача на събранието е да обсъжда внесените законопроекти, да препоръчва подготвянето на законопроекти и най-вече да гласува бюджета на страната. Областното събрание има широка законодателна инициатива, което води до увеличаване на политическите му права. Има право да иска обяснения от директорите за тяхната дейност, т. е. да ги контролира. Изборите на депутати за Първото областно събрание се провеждат на 7 октомври 1879 г. Общо в събранието са избрани 32 българи, 2 турци и 2 гърци, а от всички 56 члена - 40 души са българи. Първото Областно събрание се открива на 22 октомври 1879 г. в град Пловдив. За председател е избран Иван Гешов. Още в първите заседания българският език се налага като основен в областния парламент.