Събития на дата
24 Април 2014

Архивни събития

Преди 68 години на 24 Април 1946 година

Тленните останки на цар Борис ІІІ са изнесени от Рилския манастир. По желание на царица Йоанна същите са пренесени в зедмлището на двореца "Врана" и там повторно препогребани, като е изграден малък параклис. Няколко години след ликвидирането на монархията в България за втори път тялото е изровено, а параклисът съборен. Понастоящем е неясно какво е станало с тялото, а мистериозно е намерено сърцето на царя, което след аутопсия е отново погребано в Рилския манастир.
Цар Борис III е син на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария Луиза. Роден е в София. Получава веднага титлата княз Търновски. Брат му е княз Кирил Преславски, а негови сестри са княгините Евдокия и Надежда. Всички деца от фамилията получават образованието си в Двореца като преподаватели са им видни учители от столичните училища.
След завършване на средното си образование Борис III слуша лекции във Военното училище в София. Официално е провъзгласен за престолонаследник на България при навършване на пълнолетие през 1912 г. Борис III е свидетел на провъзгласяването на независимостта на България през 1908 г. и въздигането й от Княжество в Царство. Бъдещият престолонаследник участва като офицер със специални поръчения в Балканската война 1912–1913 г. и в Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. известно време е адютант на главнокомандващия Българската армия, но после отново е офицер за специални поръчения.След абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. се възкачва на престола под името Борис III. Няколко години след началото на управлението си, става инициатор на военен заговор, организацията на който възлага на ръководителите на Военния съюз и новопоявилата се формация Народен сговор.
Борис III подкрепя сговористкото правителство на проф. Ал. Цанков до лятото на 1925 г. Работи в тесен контакт и с второто сговористко правителство начело с А. Ляпчев. През октомври 1930 г. се жени за италианската принцеса Джованна (Йоанна). От брака им през януари 1933 г. се ражда първото им дете – княгиня Мария Луиза. През юни 1937 г. се ражда и второто дете на царското семейство. То е от мъжки пол. Наричат го Симеон и също получава титлата княз Търновски.
Със съгласието на цар Борис III на 1 март 1941 г. правителството на проф. Богдан Филов подписва Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. обявява война на САЩ и Великобритания. В дните 20–21 август 1943 г. заболява тежко и умира на 28 август 1943 г. На престола е въздигнат синът му княз Симеон под името цар Симеон II. Поради непълнолетието му вместо него функциите на монарха се поемат от Регентство в състав: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов.

Преди 137 години на 24 Април 1877 година

Ръководството на БЦБО отправя Възвание към българския народ, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. “Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия.” Възванието е съставено в Букурещ и е подписано от Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев и Иван Вазов.
Българското централно благотворително общество (БЦБО) е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател. В ръководството на БЦБО са включени също К. Цанков, О. Панов, Ив. Вазов, Ст. Стамболов и др. Първоначално в неговите редове са включени представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото събрание (18-22 ноември 1876 г.) превес взимат представителите на второто течение, което се отразило и на духа на изработената програма на БЦБО. В нея се издига идеята за създаване на независима българска държава, но с монархическа форма на управление. Независимо от това БЦБО развива не малка дейност за сплотяване на силите на българското националноосвободително движение след жестокото потушаване на Априлското въстание. То не само оказва помощ на пострадалото българско население, но се включва активно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война. Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ БЦБО ползва в. "Нова България", издаван от Хр. Ботев. След обявяване на Руско-турската освободителна война то се обръща с възвание към българския народ да подкрепи действията на руската армия.