Събития на дата
01 Октомври 2014

Архивни събития

Преди 32 години на 1 Октомври 1982 година

Проведено е учение на Обединените въоръжени сили на страните от Варшавския договор "Щит-82" на българска територия и в акваторията на Черно море.

Варшавският договор за сътрудничество и взаимна помощ е сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Подписан е на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Договорът е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока.

Влиза в сила на 5 юни 1955 г. след предаване на ратификационните грамоти за съхранение от полското правителство. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора и през 1968 г. се обявява за неговата денонсация. При създаването на съюза е обявен стремежът на страните участнички за създаване на система за колективна безопасност в Европа, за водене на активна политика, която осигурява мира и безопасността, за задълбочаване на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между народите в съответствие с принципите за независимост и суверенитет на държавите. Държавите участнички във Варшавския договор се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от използването на сила и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната (1969 г.), Комитет на министрите на външните работи (26 ноември 1976 г.) и Обединен секретариат. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. Прекратен е на 1 юли 1991 г.

Преди 68 години на 1 Октомври 1946 година

Завършва Военният трибунал в Нюрнберг. Той издава 12 смъртни присъди, между които на Гьоринг и Рибентроп.

Съдебният процес над главните нацистки военни престъпници се състои в Нюрнберг в периода 20 ноември 1945 г.- 1 октомври 1946 г. Международният военен трибунал е създаден съгласно Декларацията за отговорността на нацистите за извършваните зверства, приета на Московската конференция (30 октомври 1943 г.), и Договора между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция за съдебно преследване и наказание на главните военни престъпници от европейските страни на Оста (8 май 1945 г.). Пред Трибунала са привлечени 24 нацистки ръководители. Проведени са 403 открити съдебни заседания, на които освен подсъдимите са разпитани 116 свидетели, разгледани са десетки хиляди писмени свидетелски показания и повече от 4 000 документални доказателства.

На 30 юли 1946 г. завършват изказванията на главните обвинители, а на 30 септември и 1 октомври 1946 г. е обявена присъдата. Трибуналът осъжда Гьоринг, Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Розенберг, Франк, Фрик, Щрайхер, Заукел, Йодал, Цайс-Инкварт и Борман (задочно) на смърт чрез обесване. Хес, Функ и Редер на доживотен затвор. Ширах и Шпеер на 20 години затвор, Нойрат на 15 години и Дьониц на 10 години. Смъртните присъди са изпълнени през нощта на 16 октомври 1946 г. в Нюрнбергския затвор.

Преди 70 години на 1 Октомври 1944 година

Провежда се национална конференция на политически кръг "Звено". На конференцията политическият кръг се преобразува в партия под името Народен съюз "Звено". За председател на ЦК е избран Кимон Георгиев.
Политическият кръг "Звено" е обществено-политическа организация, създадена през април 1927 г. Членовете на “Звено” си поставят задачата да възпрепятстват групирането на българските политически сили в два лагера и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. Членският му състав включва представители от всички политически партии и професионални организации, без комунистите. Нейните членове запазват своята партийна принадлежност. Политическият кръг "Звено" отрича традиционната парламентарна демокрация, почиваща на принципите на Търновската конституция и възхвалява силната надпартийна авторитарна власт. По време на управлението на Народния блок в периода 1931–1934 г. около "Звено" започват да се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. През януари 1934 г. групата около Д. Казасов я напуска и преминава към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Начело на организацията застава Кимон Георгиев. С помощта на армията привържениците на "Звено" извършват на 19 май 1934 г. държавен преврат и завземат властта. В новия кабинет министър-председател става Кимион Георгиев. След преврата Търновската конституция се отменя, Народното събрание се разпуска, парламентарното управление се ликвидира. В страната се установява авторитарно безпартийно управление. "Звено" преминава към полулегален начин на съществуване, след като правителството забранява политическите партии. След отстраняване от власт на правителството на ген. П. Златев през април 1935 г. "Звено" минава изцяло в опозиция на монархическия режим. Отказва се от авторитаризма и приема идеята за парламентарна демокрация. Включва се в народофронтовското движение, в борбата за мир и премахване на опасността от нова война. Някои негови дейци стават привърженици на републиканските възгледи. След избухването на Втората световна война (1939–1945 г.) "Звено" се обявява против въвличането на България във военния конфликт. В годините на съпротивителното движение в България (1941–1944 г.) негови представители се включват в Националния комитет на Отечествения фронт. Политическият кръг "Звено" взема участие в подготовката и извършването на политическата промяна на 9 септември 1944 г. На 1 октомври 1944 г. възобновява своята организационна дейност под името Народен съюз "Звено". Включва се активно в първите отечественофронтовски правителства. В "Звено" се очертават три течения. Едното, начело с В. Юруков, се обявява против БРП (к) и народнодемократичната власт. Другото, възглавявано от К. Георгиев, е за пълно сътрудничество с отечественофронтовската власт. А третото, под водачеството на Т. Доброславски и Т. Трифонов, се обявява против групата на В. Юруков. През 1946 г. "Звено" възприема новата програма на Отечествения фронт и изграждането на социализма по сталински модел. През февруари 1949 г. на своя конференция "Звено" взема решение да се саморазпусне. На членовете си препоръчва да се включат в Отечествения фронт. С този акт "Звено" престава да съществува като самостоятелна политическа организация. Печатни органи на формацията са списание "Звено", вестник "Изгрев" и списание "Бразда".

Преди 99 години на 1 Октомври 1915 година

България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война.
Българското командване има предварително разработен план за война със Сърбия. С присъединяването на България към Централните сили планът е съгласуван с този на съюзниците. Първа армия (180 000 души и 360 оръдия) с командващ ген. Климент Бояджиев в състава на група армии „Макензен" получава задача да настъпи в направлението Белоградчик - Ниш и съвместно с 3-а австроунгарска и 11-а германска армия да разгроми основните сръбски сили. Втора армия (136 000 души и 260 оръдия) с командващ ген. Георги Тодоров трябва да настъпи в Македония и да прекъсне комуникациите на сръбската армия със съглашенските войски в Гърция. Трета армия (93 000 души и 190 оръдия) с командващ ген. Стефан Тошев прикрива границата с Румъния. 2-ра и 10-а пехотна дивизия заемат за отбрана българо-гръцката граница. Срещу българската армия Сърбия развръща Тимошката и Втора армия, Власинския и Македонския отряд - 164 хиляди души и 300 оръдия, със задача да отразят настъплението на българските войски.