Събития на дата
28 Юни 2017

Архивни събития

Преди 26 години на 28 Юни 1991 година

Съветът за икономическа взаимопомощ е икономическа организация на комунистическите държави, функционираща в периода 1949–1991. Тя е аналогична на Европейската икономическа общност. В продължение на 40 години служи като рамка за планираната икономика, ръководена от СССР. През годините СИВ израства като мащаб. В началото са поставени скромни цели като “обмяна на опит” и “техническа помощ”, както и други форми на взаимна помощ. Скоро тези цели се разширяват до развиване на интегриран сбор от икономики, базирани на координирани и предварително определени схеми на производство и икономика. Тези цели се преследват чрез богат набор от кооперативни мерки, от парична до технологична помощ.
Тази планирана природа на икономиката и липсата на ефективни пазарни механизми, които да стимулират бъдещо развитие допълнително затрудняват целите на СИВ. Без автоматизираните процеси на пазарната икономика прогресът на развитие не е реален. Тези му несъвършенства предричат края на СИВ, който престава да съществува с разпадането на комунизма.

Преди 96 години на 28 Юни 1921 година

От засада, организирана от автономистите, в София е застрелян Гьорче Петров -истинско име Георги П. Николов. Той е роден през 1864 г. или 1965 г. в с. Варош, Прилепско. Деец на македоно-одринското революционно движение. Завършва средното си образование в Пловдив, след което учителства в различни градове на Македония. Включва се в революционната борба на македонските българи. Участва в Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е един от авторите на новия устав и правилник на организацията, които изработва заедно с Гоце Делчев. От 1897 г. до 1901 г. е един от задграничните представители на ВМОРО в София. Не одобрява преждевременното обявяване на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г., но след избухването му участва в него с голяма чета. След неуспеха на въстанието продължава активното си участие в дейността на ВМОРО. От 1905 г. до 1908 г. отново е в състава на Задграничното представителство в София. След Младотурската революция 1908 г. заедно с писателя А. Страшимиров издават от Солун сп. “Културно единство”. По време на участието на България в Първата световна война известно време е председател на Окръжната постоянна комисия в Битоля, а след това кмет на Драма. След войната участва в създаването и дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. Заедно с това заема и длъжността началник на бюрото за заселване на бежанците към Министерството на вътрешните работи.

Преди 103 години на 28 Юни 1914 година

Сръбският националист Гаврило Принцип убива в Сараево престолонаследника на Австро-Унгария Франц-Фердинанд, което става повод за серия от събития, довели до началото на Първата световна война.
През 1878 г. Австро-унгарската империя окупира Босна и Херцеговина и през 1908 г. е присъединена. Това предизвиква негодуванието на сърбите. Група босненски анархисти, обединени под името Млада Босна, са въоръжени и поддържани от Църна Рука – силно националистично тайно общество, най-вече от сръбски военни.
Въпреки това, младите анархисти били относително неопитни в боравенето с оръжия и успешният завършек на атентата било чиста случайност. В 10.00 часа антуража на Фердинанд напуска военният лагер Филиповец в кордон от 7 автомобила. В 10.15 часа един от похитителите, Недялко Чабронович, хвърля бомба към колата на Фердинанд, но бомбата унищожава следващия автомобил. Похитителят гълта хапче цианид и скача в реката, но не успява нито да се отрови, нито да се удави – изваден е от полицията и е арестуван. Останалите похитители избягват, мислейки, че атентата е успешен. След като произнася реч пред кметството, Фердинанд решава да посети болницата и да види ранените от атентата. Междувременно Гаврило Принцип се намира наблизо, но не знае, че Фердинанд е жив. Вижда автомобилът му, след като шофьорът обърква пътя. Принцип скача от дясната страна на автомобила и изстрелва два куршума – първият уцелва жената на Фердинанд в корема, вторият – самият архидюк. Новината разтърсва цяла Европа. Австро-Унгария обявява война на Сърбия, което поставя началото на Първата световна война.

Преди 114 години на 28 Юни 1903 година

Провежда се конгрес на Петрова нива на Одрински революционен окръг с председател Васил Пасков. Взето е решение за въстание с главно ръководно боево тяло Михаил Герджиков.
Михаил Иванов Герджиков (26 януари 1877 г. – 18 март 1947 г.) е деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Роден в Пловдив в будно революционно семейство. Следва право в Лозана и Женева (Швейцария), където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща и става учител в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава изцяло на борбата на нашите сънародници от Македония и Одринско за освобождението им от османско господство. Сближава се с Г. Делчев и става негов близък съратник. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската й мрежа и в Одринско. Разкрит от османските власти, напуска града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район. От лятото на 1902 г. възглавява дейността на организацията в Одринско и полага големи грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова нива е избран за член на Главното ръководно боево тяло и участва непосредствено в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След поражението на въстанието развива активна дейност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, с които апелира към международната общественост за намеса в подкрепа на въстаналите българи. По време на Балканската война 1912-1913 г. разгръща широки партизански действия в тила на турската армия. След Първата световна война 1914-1918 г. подновява контактите си с ВМРО, без обаче да играе някаква съществена роля в нейния живот. По-активно се намесва в движението на анархистите. От 1924 г. до 1931 г. живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928-1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г., поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания.

Преди 130 години на 28 Юни 1887 година

Васил Христов Радославов (15 юли 1854 г. – 21 октомври 1929 г.) е политически и държавен деец, действащ член на БАН. Роден в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. Завръщайки се в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август. 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894 г. – 1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899 г. – 1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на осем месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа.

Преди 167 години на 28 Юни 1850 година

Във Видин пристига извънредният комисар на Високата порта Али Риза паша. На 30 юни 1850 г. Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в района на Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания. Избраната от селските старейшини делегация е приета от извънредния султански комисар на 5 юли. Въстаниците поставят искане за отстраняването на Видинския управител Зия паша, както и за "точното определяне на техните данъци за в бъдеще; отмяна на досегашния начин за събиране на същите от т. нар. субаши и да се предават непосредствено на управителите; отстраняване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите".