Събития на дата
22 Август 2014

Архивни събития

Преди 135 години на 22 Август 1879 година

От 22 до 31 август се състои поместен събор на митрополитите и духовенството в София по уредба на църквата в Княжеството. На събора е одобрена записката на архиерейското събрание в Търново от 1 май. На архиерейско събрание на митрополити и епископи от Княжеството в Търново на 29 март 1879 г. е обсъдено църковното устройство на Българската екзархия и е изготвена записка от 1 май.
Българската екзархия е Върховна национална организация на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман от 28 февруари
1870 г. и просъществува до 1953 г. До освобождението на България от
османско присъствие обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска
(Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още
две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.).
Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба
на българския народ за извоюване на своя църковна независимост.
По
силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от
църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е
призната за официален представител на българската нация в Османската
империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на
духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на
12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв
български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е
одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово
място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия
от своя страна се обявява против образуването на Българската екзархия и
на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа,
тъй като последната не признава върховенството на патриарха. До
освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за
обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя
води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да
насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на
Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален
от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност
и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският
митрополит Йосиф I. След Освобождението Българската екзархия
съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по
силата на Берлинския договор 1878 г. остават отново в пределите на
Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви
тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското
население в Македония и Одринско. Противопоставя се на засилването на
сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на
Балканската война 1912-1913 г. влиянието на Българската екзархия в
Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска,
Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска,
Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска
(Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях
се управляват от български владици, а останалите - от екзархийски
наместници. След разгрома на България в Междусъюзническата война 1913
г. екзарх Йосиф I премества седалището си в София. След неговата смърт
през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя е управлявана от
Светия синод, начело на който стои наместник-председател. През 1945 г.
за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. Свиканият през
1953 г. църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в
Българска патриаршия.

Преди 185 години на 22 Август 1829 година

Султан Махмуд ІІ се разпорежда да започнат мирни преговори с Русия. Мирните преговори завършват с подписването на Одринския мирен договор през 1829 г., който слага край на Руско-турската война 1828-1829 г. Договорът е подписан на 2 септември в Одрин. По силата на този акт Османската империя се задължава да изпълни условията на Акерманската конвенция от 1826 г. и да отстъпи на Русия областта по долното течение на р. Дунав и по Кавказкото крайбрежие на Черно море. Заедно с това тя разрешава на руски граждани да търгуват свободно из обширните й пазари, свободно корабоплаване през Проливите и пр. Със специални клаузи се признава вътрешната автономия на Сърбия, както и на двете дунавски княжества - Влашко и Молдова. Гърция също получава автономия. Единствено непроменено остава положението на българския народ, който не крие голямото си разочарование от този факт. Поради това след оттеглянето на руските войски от Балканския полуостров значителни части от българското население от Източна България напускат родните си огнища и се заселват във Влашко, Молдова и Южна Русия.

Преди 372 години на 22 Август 1642 година

Поставено е началото на Гражданска война в Англия след като крал Чарлз I организира армията си срещу пуританските сили на Парламента. През 1641 г. в Англия се прави опит за установяване на републиканската форма на управление. Това става с т.нар. Пуританска революция, водена от Оливър Кромуел. За да узурпира властта, Кромуел подстрекава социалните низини на бунт и извършва цареубийство, екзекутирайки крал Чарлз І Стюарт. Тази злополучна революция, която довежда Англия до гражданска война, глад и външнополитичски проблеми, не успява да утвърди републиката и двадесет години по-късно монархията е възстановена.