Събития на дата
17 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 68 години на 17 Октомври 1949 година

Умира Фьодор Иванович Толбухин - руски военачалник, маршал на СССР (12 септември 1944 г.). Роден е на 4 юни 1894 г. в с. Андроники, Ярославска област. Участва в Първата световна война като командир на рота и батальон, щабс-капитан. Постъпва в Червената армия през август 1918 г. По време на Гражданската война е на Западния фронт като помощник-началник и началник-щаб на дивизия и корпус. От 1938 г. е началник-щаб на Задкавказкия военен окръг. По време на Великата Отечествена война (1941-1945 г.) е началник-щаб на Задкавказкия (август - декември 1941 г.), Кавказкия (декември 1941 г. - януари 1942 г.) и Кримския (януари - март 1941 г.) фронт, заместник-командващ войските на Сталинградския военен окръг (май - юли 1942 г.), командващ войските на 57. и 68. армии на Сталинградския и Северозападния фронт (юли 1942 г. - март 1943 г.). От март 1943 г. до май 1944 г. командва войските на Южния, 3., 4. Украински фронт. Войски под негово командване участват в Сталинградската битка, в освобождението на Украйна и Крим, в Яш-Кишиневската операция, във военната интервенция в Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия. От януари 1947 г. е командващ войските на Задкавказкия военен окръг. Депутат е във Върховния съвет на СССР по време на II конгрес. От 1949 г. до 1990 г. неговото име носи българския град Добрич.

Преди 95 години на 17 Октомври 1922 година

В периода 14 – 17 октомври чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов окупират Неврокоп и прогонват четата на федералистите на Тодор Паница.
Македонска федеративна организация е организация на български бежанци от Македония, основана през есента на 1920 г. по време на Втория велик събор на Съюза на македонските братства, от който се отцепват около 60 делегати начело с арх. Н. Юруков, д-р Ф. Атанасов, д-р Хр. Татарчев, Вл. Ковачев, М. Грашев, Й. Анастасов и др. и образуват Временна комисия на македонските братства в България. В края на 1921 г. се свиква учредителен конгрес на организацията, на който се формулират нейните цели - независима федеративна Македония при пълно равенство на населяващите я народности, за да послужи като съединително звено между балканските държави в бъдещата Балканска федерация. Скоро след това организацията се разделя на две - легална, възглавявана от арх. Н. Юруков, и нелегална - от д-р Ф. Атанасов. През 1921 г. между федералистите и автономистите се постига помирение, фиксирано с протокол, подписан в Тирана. По силата на този акт двете организации поемат задължение да установят своите ръководни органи в албанската столица, за да не се позволява на управляващите среди в България да се месят в тяхната дейност. Примирието обаче се оказва нетрайно. Част от привържениците на Македонска федеративна организация правят опит да създадат своя организация вътре в Македония, но без успех. Друга част от дейците и преминават на служба към сръбските власти и отслабват по този начин и без това незначителното и влияние сред македонските българи. В края на януари 1923 г. легалната федеративна организация се обединява или по-скоро влива в Съюза на македонските братства. Сливат се и печатните им органи - вестниците "Автономна Македония" и "Македония", и вместо тях започва да излиза в. "Независима Македония". И това обединение се оказва краткотрайно. Федералистите започват да издават нов свой печатен орган - в. "Македонско съзнание", който скоро след това застава на сръбски позиции и дори се отпечатва в Белград. Това предизвиква отцепване на част от съмишлениците на организацията, сред които и Т. Паница, които се изявяват като последователни федералисти и формират своя М.ф.о. През пролетта на 1924 г. те влизат в нови преговори с автономистите и постигат единомислие с тях, изразено в Майския манифест на Вътрешната македонска революционна организация от 1924 г. И това обединение се оказва нетрайно, поради което тези дейци се ориентират към единодействие с Българската комунистическа партия. Дейността им престава през 1925 г. след формирането на ВМРО (обединена).

Преди 164 години на 17 Октомври 1853 година

Иван Петков Славейков e български учител, публицист, обществен и държавен деец. Син на П. Р. Славейков. Завършва Робърт колеж в Цариград (1871 г.). Работи дълги години като учител във Враца (1872-1875 г.), в Робърт колеж (1876-1878 г.), в Пловдив, където емигрира след преврата от 27 април 1881 г. и в София (1885-1886 г., 1889-1900 г.). Главен училищен инспектор е в Сливенска губерния (1878-1879 г.). Заема различни административни постове: началник на канцеларията на търновския губернатор (1878 г.), секретар е на Министерския съвет (1880-1881 г.), кмет е на София (1885 г.). Народен представител е в IV-ХI НС (1884-1901 г.) и министър на народното просвещение (19 февруари – 25 април 1901 г.). Развива активна обществено-политическа дейност като последователен русофил и член на Либералната партия на П. Каравелов. Член е на Българското книжовно дружество и председател на Историко-филологическия клон на БКД (1898-1900 г.). Сътрудничи на много вестници и списания, редактира в. “Независимост”, “Търновска конституция”, “Искър” (1886-1887 г.) и “Знаме” (1894-1898 г.). Главен редактор е през 1888 г. на в. “Търновска конституция”, орган на Народнолибералната партия. Дипломат е в Букурещ (1881 г.), кмет на София (1886 г.), учител във Враца (1887-1888 г.), министър на просветата (1901 г.). Запазени са ръкописът на подготвения от него за печат англо-български речник (Архив “П. Р. Славейков”, папка 46) и статията му “За образованието в българските училища”. Написва учебници за изучаване на български и френски език. Превежда от английски и френски език творби от Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, А. Доде, Г. дьо Мопасан, драмата “Юлий Цезар” от У. Шекспир. Умира на 21. 4. 1901 г. в София.