Събития на дата
02 Септември 2014

Архивни събития

Преди 60 години на 2 Септември 1954 година

В периода 23 август - 2 септември се провежда съдебен процес срещу о. з. ген. Иван Вълков и група от 10 бивши офицери от Министерството на войната, натоварени през 1923-1925 г. с "разузнаване и париране действията на БКП и БЗНС". Пред съда те отговарят за убийствата на земеделци, комунисти и безпартийни в този период. Върховният съд осъжда Иван Вълков и още шест души на смърт, а четирима - на 15 г. затвор. Президиумът на Народното събрание заменя смъртните присъди с 20 г. затвор, макар че оценява решението на Върховния съд като справедливо и правилно.
Иван Вълков Вълков е политически и военен деец, ген.-лейтенант. Роден е в гр. Казанлък на 19 януари 1875 г. Завършва Военното училище в София, след това продължава образованието си в Артилерийската и Генералщабната академия в Санкт Петербург. Взема участие в Балканската война 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. Той е сред инициаторите за създаването на Военния съюз (1919 г.). Като един от неговите ръководители Иван Вълков взема активно участие в подготовката и осъществяването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Заема поста военен министър в правителството на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.) и в началото на управлението на А. Ляпчев (до 1929 г.). Като такъв организира разгрома на Юнското и Септемврийското въстание през 1923 г. и репресиите след априлския атентат през 1925 г. От 1929 г. до 1934 г. е пълномощен министър в Рим, с което приключва активната си политическа дейност. През 1954 г. е осъден на смърт, но поради напредналата му възраст присъдата му е заменена с доживотна. Иван Вълков Вълков умира през 1962 г.

Преди 69 години на 2 Септември 1945 година

Япония подписва акт за безусловна капитулация, с което е поставен краят на Втората световна война.
Втората световна война (01 септември 1939 г. – 02 септември 1945 г.) е най-голямата и най-жестоката война в историята на човечеството. Участват 61 държави, 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 държави, на морски и океански театри. Воюващи страни са държавите от т. нар. Ос - Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Словакия, Хърватско, Испания; другата воюваща страна включва Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.
На 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японски войски в Манджурия, Корея и на о-в Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите: на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил (след 28 юли - Клемент Атли). Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.

Преди 70 години на 2 Септември 1944 година

Назначено е правителство на Константин Муравиев (БЗНС “Врабча 1”). Правителството включва в състава си: по трима министри от БЗНС “Врабча 1”, от Демократическата партия и от Народната партия; три кресла са оставени за ОФ, който не ги заема; за пръв път са назначени министри без портфейл: Никола Мушанов, Димитър Гичев и Атанас Буров.
Константин Владов Муравиев е политически и държавен деец, журналист. Роден на 21 февруари 1893 г. в Пазарджик. Завършва Военното училище в София. Под влияние на Александър Стамболийски влиза в редовете на Българския земеделски народен съюз (1918 г.) и става един от близките му сподвижници и сътрудници. От януари до октомври 1919 г. е негов частен секретар и в това си качество го придружава на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. След образуването на коалиционния кабинет на БЗНС е назначен за началник на Обществената безопасност, на който пост остава до началото на 1920 г. След това известно време работи на дипломатическия фронт и се занимава на журналистическа дейност. От 12 март до 9 юни 1923 г. е военен министър. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. е задържан и хвърлен в затвора. Освободен през 1926 г., Муравиев продължава дейността си като земеделски функционер. През 1927 г. става редактор на в. "Земеделско знаме", орган на БЗНС "Врабча 1". След образуването на правителството на Народния блок през 1931 г. е отначало (29 юни 1931 г. - 31 декември 1932 г.) министър на народното просвещение, а след това (31 декември 193 г. - 19 май 1934 г.) министър на земеделието и държавните имоти. След държавния преврат на 19 май 1934 г. преминава към полулегална дейност, без да изпъква особено на политическата сцена. Печели доверието на монархическия институт в лицето на Регентския съвет и в навечерието на септември 1944 г. е назначен за министър-председател. Кабинетът му съществува само няколко дни - от 2 до 9 септември 1944 г. През това кратко време той успява да наложи оставката на проф. Богдан Филов от Регентския съвет, да забрани някои от казионните организации и да обяви война на хитлеристка Германия. Обявената му война от правителството на СССР на 5 септември 1944 г. сериозно разколебава неговите позиции и на 8 срещу 9 септември е свален. След станалата правителствена промяна Муравиев е задържан и осъден от Народния съд на доживотен затвор. По-късно присъдата му е смекчена и в средата на 50-те години е пуснат на свобода. Автор е на спомени: "Събития и личности", които излизат от печат в началото на 90-те години на XX в. Константин Владов Муравиев умира на 31 януари 1965 г.

Преди 86 години на 2 Септември 1928 година

Излиза първи брой на в. "Пладне", около който се оформя политическия кръг в БЗНС “Врабча 1”. Начело са д-р Георги М. Димитров, инж. Георги Вълков и д-р Асен Павлов.
Български земеделски народен съюз "Врабча 1" е масова организация на земеделски труженици, която има ръководно участие в селското движение, образувана в края на 1926 г. Член е на Международното аграрно бюро (МАБ), известно още като Зелен Интернационал. В политическата си платформа съюзът прокламира народовластническия принцип и аграрен трудовокооперативен строй, основан на частната трудова собственост и ограничаващ господството на едрата буржоазия. В БЗНС "Врабча 1" се открояват три крила: умерено, дясно и ляво. Между тях съществуват политически и тактически различия. Първоначално съюзът отстоява тезата за самостоятелна борба, но след това приема сътрудничеството с буржоазните опозиционни партии. През 1930 г. в него членуват над 60 000 души в 1 800 дружби, а през 1932 г. съставът му нараства на 103 000 души. Изгражда младежка организация и академичен съюз. Остава в опозиция на сговористкото управление (1923–1931 г.). Заедно с Демократическата, Националлибералната, Радикалната партия и БЗНС "Стара Загора" образуват Народния блок. След изборната победа през юни 1931 г. взема участие в блоковия кабинет. Провежданата от Народния блок политика предизвиква недоволство сред по-голямата част от селското население и довежда до отлив на членска маса от редовете на БЗНС "Врабча 1". През март 1932 г. се стига до разцепление в организацията. Създава се самостоятелна политическа организация БЗНС "Александър Стамболийски", а през октомври 1933 г. и нов съюз "Врабча 1". Най-левите сили в съюза преминават към Радикалната партия. БЗНС "Врабча 1" се обявява против държавния преврат на 19 май 1934 г. След забраната на политическите партии от правителството на К. Георгиев води полулегален начин на живот. През пролетта на 1936 г. БЗНС "Врабча 1" заедно с Радикалната партия, Ляпчевия сговор, Социалдемократическата партия и националлибералите образуват опозиционен блок – т. нар. "Петорка". Съюзът се включва в акцията за възстановяване на Търновската конституция. БЗНС "Врабча 1" се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт. По време на Втората световна война 1939–1945 г. участва в мероприятията на легалната буржоазна опозиция и остава извън Отечествения фронт. Взема участие със свои представители в коалиционното правителство на Константин Муравиев (2–8 септември 1944 г.). През ноември 1945 г. се обединява с БЗНС "Никола Петков" и се присъединява към опозиционните сили. Печатни органи: в. "Земеделско знаме", в. "Нива", в. "Врабча", сп. "Земледелска мисъл".

Преди 125 години на 2 Септември 1889 година

Умира Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) - български революционер, общественик и държавник, публицист и журналист. Роден е през 1850 г. в с. Медвен, Бургаско. Участва в организирането на Старозагорското въстание (1875 г.), включва се активно в подготовката на Априлското въстание (1876 г.) като апостол от IV революционен окръг, близък съратник на Г. Бенковски. Участва в събранието на Оборище, след обявяването на въстанието обикаля селата с Хвърковатата чета на Бенковски. На 19 май 1876 г. е арестуван край с. Терзийско, Ловешко, прехвърлян е в различни затвори; през септември въдворен в родното си село. От 1878 г. до 1881 г. работи като писар в Апелативния съд в Русе, член на Търновския окръжен съд, следовател в Русенския окръжен съд. Обявява се срещу преврата и политиката на Александър I Батенберг. Издава брошурата “Искендер бей”, след което е уволнен и принуден да напусне Княжество България. Установява се в Пловдив, където се изявява като общественик, журналист и писател. Организира първите тържества в памет на Христо Ботев и Хаджи Димитър. Един от идеолозите и организаторите на Съединението (1885 г.). Депутат е в IV Народно събрание (1886 г.), подпредседател (1887 г.) и председател (1888-1889 г.) на V Народно събрание. Книжовната си дейност започва с публицистика. Оставя огромно по обем и значение публицистично наследство. В Русе участва в издаването на в-к “Работник” (1881 г.). През 1885 г. издава самостоятелно в “Борба”. Един от редакторите на в-к “Свобода”, “Братство”, сътрудник на в-к “Народний глас”, “Независимост”, “Кукуригу” и др. Събира спомени, главно на живи участници в революционното движение, документи, проучва възрожденския печат. Натрупаният материал използва в книги “Васил Левски” (1883 г.), “Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868 г.)” (1885 г.), “Черти от живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов” (1885 г.), “Христо Ботйов” (1888 г.) - пръв опит за биографичен роман в българската литература. Най-значително му произведение е монументалната епична творба “Записки по българските въстания”, в която са отразени подготовката, избухването и потушаването на Старозагорското и Априлското въстание. Стоянов събира и издава под своя редакция “Съчинения” на Любен Каравелов (8 т., 1886-1888 г.) и “Съчинения” на Христо Ботев (1888 г.).