Събития на дата
18 Април 2014

Архивни събития

Преди 121 години на 18 Април 1893 година

На 17 и 18 април под ръководството на Българската социалдемократическа партия (БСДП) е създадено Общо работническо дружество "Братство" в София.
Българска социалдемократическа партия (БСДП) е политическа партия на работниците, образувана през юли 1891 г. на връх Бузлуджа. Изповядва идеите на социализма.
През 1889–1890 г. в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и Велико Търново се създават първите социалистически дружини. По същото време в София развива просветна дейност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружини стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По инициатива на Димитър Благоев и Никола Габровски през април 1891 г. край Търново се провежда сбирка на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за образуване на социалистическа партия завършва без успех. На 20 юли същата година на старопланинския връх Бузлуджа се свиква нова сбирка. На нея се обсъждат проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При изработване на проектопрограмата са използвани програмите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си поставя партията, е подготовка на наемните работници в България за участие в бъдещия "социалистически преврат". Минималните искания включват пълна политическа свобода, самоуправление на общините, всеобщо и пряко избирателно право и т.н. В икономическата част на проекта се съдържа искането за изработване на закон за защита на работниците, а също и закон за наемане на слуги. Според проекта за устав организационният строеж на партията се състои от социалистически групи – местни, окръжни и общи. На сбирката от името на севлиевската група Сава Мутафов представя контрапроект, изработен от студентската група в Женева. В него се предвижда да продължи просветната работа на дружините, без да се образува социалистическа партия. Също така се изключват минималните искания – политически и икономически. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласуват за учредяване на социалдемократическа партия с обща програма и устав. С това се поставят основите на самостоятелна политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно ръководство на партията, наречено Общ съвет, чиито функции и роля се конкретизират през 1903 на III конгрес на БСДП. За първо негово седалище е определен Търново. Бузлуджанската сбирка взема решение и за близката практическа дейност на БСДП – издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространение на социалистическите идеи. Поради липса на материални средства и време за организиране на печатен орган на партията делегатите вземат решение да използват за своята пропаганда списание "Ден", издавано от Янко Сакъзов.

Преди 164 години на 18 Април 1850 година

В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия. Строежът продължава 3-4 месеца, след което се отлага за дълго време. Инициативата за новата сграда е лансирана още от Васил Априлов, но започва да се реализира едва след неговата смърт благодарение на Васил Рашеев – габровец, живеещ в Одеса.
Първото българско светско взаимно училище е открито на 2 януари 1835 г. Финансовата издръжка на училището е поета от местното българско население. За пръв учител в него е назначен известният възрожденски църковен и просветен деец Неофит Бозвели. Обучението в Габровско училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода, при която учителят си служи с помощта на по-напреднали ученици, за да обучава неограничен брой деца. В училището се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. Габровско училище е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение.
От него излизат първите възпитаници със средно образование в предосвобожденската епоха. За участието на по-голямата част от ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г. училището е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на Васил Априлов през 1889 г. е наименувано "Априловска гимназия".