Събития на дата
01 Ноември 2014

Архивни събития

Преди 128 години на 1 Ноември 1886 година

На 1 ноември регентът Петко Каравелов е заменен с Георги Живков, след като на 24 октомври първият подава оставка поради несъгласие с политиката, водена от първия регент Стамболов.
Петко Стойчев Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското Книжовно Дружество (днес Българска Академия на Науките). Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание (1879 г.), където застава на либерални позиции. Избран е за председател на I Обикновено народно събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 – 1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.). След детронацията на княз Александър I Батенберг, е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Христо Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите на Либералната партия от нейното създаване, през 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател е и министър на финансите (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Под влияние на международната финансова криза и направените външни държавни заеми си подава оставката. Умира на 24. 1. 1903 г. Погребан е зад черквата "Св. Седмочисленици" в София.

Преди 145 години на 1 Ноември 1869 година

Димитър Драгиев Колев е деец на БЗНС, един от основателите на съюза. Роден е в Радне махле (Раднево). Завършва Хасковската гимназия (1886 г.), работи като учител в Раднево, а след това в Стара Загора (1897 г.). Издава в-к "Справедливост" (1899-1902 г.). Участва в Учредителния конгрес на БЗНС в Плевен (1899 г.), избран в Управителния му съвет (заедно с Я. Забунов, Ц. Церковски и др.). На III конгрес е избран за подпредседател на УС на БЗНС (1901 г.), на IV конгрес - за негов председател (1902 г.). Първият редактор (до 1905 г.) на в-к "Земледелско знаме" (1902-1934 г.). Постепенно оглавява дясното крило в съюза и влиза в противоречия с другият силен лидер на организацията - Ал. Стамболийски. Не одобрява действията на последния и Даскалов през Войнишкото въстание. Министър на земеделието и държавните имоти в коалиционния кабинет на Т. Теодоров (1918-1919 г.). Не влиза в кабинета на Ал. Стамболийски поради идейни разногласия. В Ст. Загора издава в-к "Земледелска правда" (1919-1934 г.) - орган на десницата в БЗНС. След 1923 г. участва в изборни коалиции с различни партии. Автор на: "Порождение, цел и развой на Земледелския съюз в България" (1909 г.), "Земледелският съюз и интелигенцията" (1912 г.), "Из кой път?" (1914 г.) и др. Умира на 24 март 1943 г. в Стара Загора.

Преди 172 години на 1 Ноември 1842 година

Стоян Новакович e сръбски учен, дипломат и държавник. Един от идеолозите на "македонизма" сред сръбската интелигенция в края на ХIХ в. Първоначално има правилни схващания за етническата принадлежност на славянското население в Македония и критикува шовинистичните "теории", проповядвани от някои сръбски учени, че населението на Македония е "сръбско". По-късно възприема идеята на австрийски канцлер княз Метерних и обявява населението на Македония за "македонско". Публикува свои изследвания върху "македонските народни диалекти" (1889 г.), в които развива тезата, че славяните, заселили Македония, нямат нищо общо със славяните, заселили Мизия, Добруджа и Тракия. Поради това процесът на образуването на бългската народност през средните векове не "обхванал" славянските племена в Македония. Тази теза става основно съдържание на сръбската политика по отношение на Македония до днес. Умира на 18 февруари 1915 г. в Ниш.

"Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу й само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще й бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма."

Ст. Новакович

Преди 180 години на 1 Ноември 1834 година

Роден е Николай Григорович Столетов - руски генерал от пехотата (1898 г.). Завършва Физико-математически факултет в Москва и Военната академия в С. Петербург. Участник в Кримската война (1853-1856 г.); основава град Кисловодск; ръководи Амударянската научна експедиция. През Руско-турската война (1877-1878 г.) е командир на Българското опълчение. През юли-август 1877 г. ръководи отбраната на Ст. Загора и Шипка, участва в боевете край Шейново (дек. 1877 г.). По-късно служи в Русия като командир на бригада, дивизия и армейски корпус. Член на Държавния съвет (от 1899 г.). Умира на 27 юни 1912 г.