Събития на дата
27 Януари 2015

Архивни събития

Преди 102 години на 27 Януари 1913 година

Османски морски десант при Шаркьой (дн. Индже бурне) е отблъснат от Македоно-одринското опълчение. Портата иска примирие, но съюзниците заявяват, че ще продължат военните действия (1 март). Стоварването на 10-и турски корпус при Шаркьой срещу центъра на 4-а армия започва в 06,00 ч на 26 януари. Корабите, охраняващи десанта, откриват огън по 1-ва и 3-а бригада на Македоно-одринското опълчение и създават условия за стоварване на два пехотни полка. Те започват бързо да разширяват плацдарма. До вечерта опълченските дружини се изтеглят по височините северно от Шаркьой. През нощта отбраняващите се войски се прегрупират и са подведени подкрепления от 2-ра пехотна дивизия. На 27 януари е организирана концентрична контраатака, с което стоварените турски полкове са отхвърлени към морето. Командването на 10-и корпус разбира, че настъплението на Галиполската армия е спряно и побързва да изтегли десанта. Така турските войски не успяват да си взаимодействат и са принудени да преустановят активните си действия.

Преди 125 години на 27 Януари 1890 година

Българският политик, журналист, публицист и професор е роден в с. Белица (Разложко). През 1924 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски” (1924 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). Депутат е в ХIХ обикновеното НС (1920-1923 г.). През 1923 г. организира бунт в Разложко и превзема казармите в Разлог. Бунтът е потушен от ВМРО, начело с окръжния войвода Алеко Василев. През 1924 г. емигрира в Сърбия и след това в Москва. По поръчение на Коминтерна е един от учредителите на ВМРО (об); проводник е на коминтерновските идеи в македонското революционно движение. Политически секретар е на организацията (1925 г.) и редактор на печатния й орган в-к "Македонско дело" (1925-1933 г.). Член е на ЦК и на Политбюро на ЦК на БКП от декември 1944 г. Министър е на външните работи (1949-1950 г.), подпредседател е на МС на НРБ (от 1950 г.). Умира на 1. 5. 1952 г. в София.

Преди 140 години на 27 Януари 1875 година

Румънският министър на вътрешните работи е уведомен, че при проверка в Гюргево са открити два сандъка с револвери и патрони, предназначени за изпращане в България. В хода на извършеното дознание се установява, че с пратката са замесени Любен Каравелов и Христо Ботев. По случая е заведено съдебно дело, на което Каравелов е представян от Христо Ботев. По-късно Христо Ботев обвинява Любен Каравелов, че се е уплашил от румънския съд и е поискал от Ботев да поеме цялата вина върху себе си. Това засилва противоречията между двамата революционери и оказва негативни последици за развитието на комитетското дело във Влашко.