Събития на дата
26 Октомври 2014

Архивни събития

Преди 25 години на 26 Октомври 1989 година

В градинката пред "Кристал" в София се провежда демонстрация на независимото сдружение "Екогласност". Активисти на движението се събират, за да организират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидро проектите "Рила" и "Места". 22-ма души насила са качени от полицията в автобуси и са закарани в Южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). На 3 ноември 1989 г. е организирано шествие на "Екогласност", в което се включват около 4000 души (това е първата демонстрация против властта на Тодор Живков) за връчване на петицията в Народното събрание, подкрепена от подписите на 12 000 души.

Според мнозина акцията е дирижирана от среди в БКП, които подготвят почвата за смяна на Тодор Живков и приближените му с одобрението на Москва. Известно е, че дружество "Екогласност" провежда свое събрание в кино "Петър Берон" с разрешение на властта на 20. 10. 1989 г. Интересни са и разминаванията в позициите по отношение на главните герои:
Подполковник Петър Бонев, който трябва да въдвори ред вероятно не знае за това каква роля се отрежда на протестиращите, а после е обвинен и от протестиращи и от колеги и съпартийци като главен участник и "душител на демокрацията". Бонев се надява да разкаже своята истина на XIV конгрес на БКП, но дни преди конгреса изпада в мистична криза и е настанен в психиатрична клиника. На 9. 5. 1990 г. Бонев се застрелва на работното си място. Оставя писмо, пълно с огромно огорчение и с тест, че е бил използван като маша. През януари 1991 г. намират застреляна съпругата му Росица. Заключението отново е "самоубийство".

Точно на обратния полюс е Петър Слабаков - артист и по-късно куриозен народен представител от... червената парламентарна група. Докато го товарят в УАЗ-ката за извозване до Южния парк извиква: "Не е филм! Наистина ме бият!" Сходна е и ролята на опозиционния по-късно депутат Александър Каракачанов,

Още една мистификация: на проявата учудващо се намират журналисти от Радио "Свободна Европа", в-к "Гардиън", ББС и Радио "Дойче веле", а за събитията съобщава дори официозът "Работническо дело".

Важно уточнение към субитията е фактът, че на същия ден - 26. 10. 1989 г. според други данни обаче милицията събира по домовете и квартирите им и изселва за няколко дни от София Николай Колев-Босия, Любомир Собаджиев, Христофор Събев и още няколко души, за които се е знаело, че със сигурност ще се присъединят към протестите.

И последното уточнение е, че плъзналата мълва, че нашият голям комедиен актьор Георги Парцалев е починал на 31. 10. 1989 г. вследствие травми нанесени му от побоя в "Кристал". Истината е, че Георги Парцалев умира от левкемия в Правителствената болница, след като му прилошава на репетициите на “Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта”. Парцалев никога не е бил пред "Кристал"...

Преди 41 години на 26 Октомври 1973 година

Семьон Михайлович Будьони е руски военачалник от украински произход, маршал на СССР от 1935 г. е роден през 1883 г. По време на Първата световна война е старши унтерофицер. Получава четири Георгиевски кръста за храброст.
През 1917 г. е в Минск, където е избран за председател на полковия комитет и заместник-председател на дивизионния комитет на Кавказката дивизия. През август 1917 г. е един от ръководителите на разоръжаването на ешелоните на корниловските войски в Орш. След Октомврийския болшевишки преврат се завръща на Дон. През 1918 г. организира конен отряд, с който настъпва срещу белогвардейците. Впоследствие отрядът прераства в полк, бригада и дивизия, която действа под Царицин (1918 г. – 1919 г.).
Будьони завършва Военната академия "М. И. Фрунзе" през 1932 г. От 1937 г. командва войските на Московския военен окръг; член е на Главния военен съвет на Народния комисариат по отбраната на СССР. По време на Втората световна война е в състава на Главната квартира на Върховното командване, главнокомандващ войските от Югозападното направление (юли - септември 1941 г.), Севернокавказкия фронт (май - септември 1942 г.). От януари 1943 г. Будьони командва кавалерията на Съветската армия; член е на Висшия военен съвет на въоръжените сили.

Преди 142 години на 26 Октомври 1872 година

По време на доброволен разпит на тетевенския учител Иван Лилов Фурнаджиев властите получават първите конкретни сведения за Васил Левски. "Той е от Карлово – казва Иван Лилов. - Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, а очите му (са) големи и пъстри." Ден след Фурнаджиев Левски е предаден и от Димитър Общи.
Предателствата на Фурнаджиев и Общи са само част от общата поредица от малки и големи издайничества около случая "Арабаконак" и в крайна сметка около залавянето и разпознаването на Левски.