Подписва се Солунското примирие между България и страните на Антантата по време на Първата световна война (1914-1918 г.).

То е за прекратяване на военните действия. Подписва се град Солун, Гърция от правителството на Александър Малинов (управлявало България от 21 юни до 28 ноември 1918 г.). Дни по-рано, под принудата на избухналото в България на 24 септември същата година Войнишко въстание, кабинетът е поискал примирие от Антантата.

Войнишкото въстание (1918 г.) е резултат от икономическата криза в България, породена от участието на страната в Първата световна война (1914 г. – 1918 г.). От пазара изчезват стоките от първа необходимост. Снабдяването на войниците на фронта с храна и дрехи е значително под критичния минимум. За войниците на фронта и значително по-голямата част от населението във вътрешността на страната настъпва глад. България потушава избухналото Войнишко въстание само благодарение помощта на части от германската армия.

Според клаузите на Солунско примирие България се задължава да напусне завзетите по време на войната територии в Сърбия и Гърция; да демобилизира своята армия, с изключение на 3 пехотни дивизии и 4 полка кавалерия, като оръжието на демобилизираните части остава под контрола на съглашенските офицери; българските войски на запад от Скопския меридиан остават в плен на Антантата; австрийските и германските военни части се задължават да напуснат пределите на България в срок от 4 седмици. Примирието съдържа и няколко тайни члена, според които България дава право за свободно преминаване през нейната територия на съглашенски войски и отваря пристанищата си за корабите на Антантата. По този начин се създават условия за бъдеща интервенция към Съветска Русия. Солунското примирие предопределя и абдикацията на цар Фердинанд I на 3 октомври 1918 г. Примирието е в сила до подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория