По време на Войнишкото въстание Райко Даскалов във Владая заедно с достигналите до подстъпите към столицата разбунтували се войници дава ултиматум на правителството да предаде властта на въстаниците. На следващия ден бунтовниците са разбити при Княжево и Горна баня от юнкерите с помощта на немски части, а към 2 октомври с превземането на Радомир, бунтът е потушен окончателно.

Войнишкото въстание (1918 г.) избухва на 24 септември 1918 г. То е резултат от икономическата криза в България, породена от участието на страната в Първата световна война (1914 г. – 1918 г.) и под влияние на революцията в Русия, избухнала през есента на 1917 г.

Участието на България в Първата световна война (1914 г. – 1918 г.) влияе изключително тежко върху икономическото състояние на страната. От пазара изчезват стоките от първа необходимост. Това се отразява тежко и на снабдяването на войниците на фронта с храна и дрехи. Тези обстоятелства пораждат силно недоволство на фронта.Още в първите месеци след като България започва военни действия в някои от полковете избухват войнишки бунтове. Зачестяват отказите от изпълнение на офицерските заповеди, а така също и бягствата от фронта.
Недоволството сред българските войници нараства още повече след избухването на Февруарската революция в Русия през 1917 г. и особено след излизането на тази страна от войната през есента на същата година.
През юни 1918 г. правителството декларира, че ще продължи външнополитическия курс до “победен край” във войната. Това предизвиква остра реакция във вътрешността на страната и на фронта. През лятото на 1918 г. не стихват войнишките бунтове. Войниците не скриват своето намерение, ако управляващите не прекратят участието на България във войната до 15 септември 1918 г., да се вдигнат на бунт. Правителството на Александър Малинов не се вслушва в техните предупреждения. Напротив, по негови заповеди Главното командване на армията се разправя по най-строг начин с недоволстващите войници.
Войнишкото негодувание достига своя връх след пробива на съглашенските войски при Добро поле (14 септември 1918 г.) и осъщественото от тях настъпление навътре в България. Между 21 и 24 септември стеклите се в района на Берово, Пехчево и Царево село (днес Делчево) войнишки части се групират в две въстанически дружини и се насочват към България. Част от тях се отправят към Горна Джумая (днес Благоевград), а друга към Дупница. Един въстанически отряд, командван от подпоручик Ив. Димитров, на 24 септември 1918 г. завзема Главната квартира на щаба на Действащата армия в Кюстендил и арестува намиращите се в нея офицери.
Избухването на Войнишкото въстание първоначално не стресва правителството на Александър Малинов, тъй като то го смята за нов пореден бунт. Имайки предвид твърдата линия на цар Фердинанд I за участие във войната до победния й край, правителството не предприема никакви действия за преодоляване на създадената обстановка на фронта.
Едва след като научава за разбиването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, то се събира на спешно заседание и решава веднага да изпрати свои представители в щаба на Съглашенската източна армия, намиращ се в Солун, за сключване на незабавно примирие. Цар Фердинанд I не крие недоволството си от взетото решение и предприема бързи стъпки за отстраняване на правителството и за продължаване участието на България във военните действия. Намеренията му обаче са осуетени от хода на бързо развиващите се действия.
След като разбиват Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, въстаническите сили продължават настъплението си към столицата. За да ги възпре, цар Фердинанд I е принуден да освободи от затвора Александър Стамболийски и д-р Райко Даскалов, които заедно с група министри и депутати изпраща при настъпващите въстанически сили със задача да ги убедят да спрат по-нататъшното си настъпление.
Вместо това последва прокламирането от Райко Даскалов на 27 септември 1918 г. в Радомир пред въстаналите войници на Радомирската република. С прокламация Александър Стамболийски е определен за председател на временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ републиканските войски. Същия ден с телеграми до столицата и по-големите градове в страната е обявено провъзгласяването на България за република. Райко Даскалов организира и повежда републиканските войски към София. Изпратен е ултиматум до правителството на Александър Малинов да предаде властта на въстаническите сили. В края на септември въстаниците вече са пред подстъпите на самата столица.
На 28 септември около 6 000 души войници, разпределени в три колони, потеглят за София. Те преодоляват съпротивата на правителствените части, които отбраняват шосето за Княжево. На 29 септември вечерта въстаниците се разполагат на фронт от Бояна до Горна баня (днес квартали на столицата), но д-р Райко Даскалов (поради настъпващата нощ и желанието да се избегнат излишни жертви) отлага щурмуването на града за следващия ден. Тази му постъпка се оказва фатална за по-нататъшния ход на въстанието. Възползвало се от спряното настъпление, правителството на Александър Малинов получава възможност да вземе мерки за организиране отбраната на столицата. Тя е обявена за обсадна крепост. Командването на намиращите се в нея войски и юнкери е поверено на ген. Александър Протогеров. Междувременно от Крим пристигат и части от 217 германска армия, снабдени с артилерия, които също са поставени в разпореждане на правителството. Това позволява на кабинета да предприеме контрадействие срещу въстаналите войници, които, макар и многочислени, са неорганизирани. Той успява да разбие намиращите се при Горна баня, Княжево и Владая части и продължи по-нататък тяхното преследване. На 2 октомври завладява гр. Радомир. С това Войнишкото въстание е потушено. Александър Стамболийски успява да се скрие в столицата, а д-р Райко Даскалов търси убежище в съседна Гърция.
В този момент Съглашението, имайки в предвид обстановката в България, се съгласява с българското предложение и примирието е сключено на 29 срещу 30 септември 1918 г. Така България става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от неколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 хиляди убити и ранени войници по бойните полета. Въпреки това по силата на последвалия Ньойски мирен договор България понася значителни териториални загуби, наложени са й колосални репарации, допълнителни реституционни задължения, лишаване от право на наборна армия и пр.
В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия от първата от 1913 г., причинена от поражението на България в Междусъюзническата война.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория