Поставено е началото на Лозенградското срещно сражение на I и III армия и Източната турска армия.
В първите дни на октомври 1912 г. в хода на Балканската война е извършена една от най-успешните военни операции на българската армия - превземането на крепостта Лозенград. Лозенград е превзет в движение. Губим 532 души и са ранени 1420, докато при Одрин даваме 2600 убити и над 6000 ранени. Лозенградската крепост започва да се изгражда в годините преди войната от германски инженери и е далеч по-модерна от Одринската. Фортовете, бункерите и укритията за бойци, артилерия и картечници са от железобетон, докато в преобладаващата част в Одрин са землено-дървени. Германският генерал Фон дер Голц, ръководил строежа, заявява: "Тази крепост може да бъде превзета само след шестмесечна обсада, и то от прусаци". Именно заради тези думи след превземането й от българската армия в европейския печат започват да ни наричат "прусаците на Балканите".
В края на септември и началото на октомври Трета армия е прехвърлена с усилен пеши марш през Източна Стара планина в Лозенградското направление. Това е непозната героична страница във военната ни история, равна на похода на българската войска през 1885 г. от турската граница до Сливница. Някои части вървят без почивка по 36 часа с цялото си въоръжение. Но в нощта преди деня на войната целият личен състав е на изходни позиции
Трета армия заедно с придадената й кавалерийска дивизия и някои части от Първа армия има 157 000 бойци и офицери. Противникът пред нея има 113 000 бойци. Турското военно командване въобще не научава за появата в този участък на фронта на Трета армия, и смятайки, че има превъзходство, снема гарнизона на Лозенград. Несъмнено при не чак толкова голямото преимущество на българите една активна отбрана сериозно би затруднила настъплението ни към Истанбул.
На 9 октомври двете армии се сблъскват в срещно сражение на самата граница по линията Гечкенли-Селиолу. В боя участват българската Първа дивизия и част от 4-а Преславска дивизия, а от турска страна - Първи корпус. Шопите и преславци помитат "на нож" турски войски, чиито офицери не очакват да срещнат сериозни части. На следващия ден същото се случва и с турските войски по линията Ескиполос-Ериклер. Турците отстъпват по хълмовете край село Петра на няколко километра от Лозенград. Те все още не вярват че имат срещу себе си цяла армия и не заемат фортовете на Лозенград, надявайки се да бият българите в сражение в открито поле. Поредната фатална грешка. На 10 октомври генерал Радко Димитриев, командващ Трета армия, нанася силен удар по полевите позиции на турците при Петра и след няколко часа ожесточен бой ги превзема. Първи и втори турски корпуси са унищожени. Известна боеспособност запазва само Трети корпус, командван от Махмуд Мухтар, който отстъпва към Лозенград. Но генерал Радко Димитриев организира бързо преследване и зад гърба на отстъпващите турци нахлува в Лозенград на 11 октомври. Турският фронт пред Трета армия рухва и в посока към Истанбул няма войска. Радко Димитриев дава двудневна почивка на войските си, като това позволява на турците да организират нова линия на отбрана по хълмовете между Люлебургас и Бунархисар. Тя също е пробита между 15-19 октомври, но с цената на тежки жертви.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория