Състои се среща на Чърчил и Сталин в Москва. На срещата е обсъдено разпределянето на Балканите на сфери на влияние. За България е предвидено установяването на 75 % съветско влияние срещу 25 % западно.
В началото на октомври 1944 г. Уинстън Чърчил пристига в Москва за среща със Сталин. За втори път в разгара на войната някогашният ревностен организатор на интервенцията срещу младата съветска република, наречен от Ленин "най-голям ненавистник на Съветска Русия", предприема рисковано пътуване до Москва. Целта му е да разговаря със своя съветски колега - премиер и главнокомандващ на армията, която громи немските дивизии, и на която предстои да превземе Берлин и да стигне до Елба. Сключил още през юли 1941 г. съглашение със СССР за съвместни действия против хитлеристка Германия, Чърчил бърза да извлече максимални дивиденти за своята страна от очертаващата се съюзническа победа.
На 9 октомври вечерта се води първият разговор между двамата големи. Главна тема на този разговор е въпросът коя от двете страни "какво надмощие да има в държавите от Югоизточна Европа". След войната Чърчил написа своите забележителни мемоари, цели шест тома, повече от три хиляди страници. В петнадесетата глава на шестия том, под любопитния наслов "Половин лист хартия", той разказва за срещата:
"Бях пределно ясен... Нека видим как стоят нещата на Балканите. Вашата армия е в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Що се отнася до Великобритания и Русия, какво ще кажете, ако имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние имаме деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия разполагаме с по петдесет. Докато чаках превода, написах на една половинка от лист хартия:
Румъния: Русия 90%, други - 10%;
Гърция: Великобритания (със съгласието на САЩ) 90%, Русия - 10%;
Югославия: 50 на 50%;
Унгария: 50 на 50%
България: Русия 75%, други - 25%.
Бутнах листа на Сталин, който вече бе чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия си молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно.
Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне... След това настъпи дълго мълчание. Листът хартия остана в средата на масата. Най-накрая аз наруших мълчанието: "За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа." "Не, запазете го", рече Сталин." (Уинстън Чърчил, "Мемоари", том 6, стр. 219).
Чърчил не крие с какво облекчение видял върху листчето със своето ръкописно предложение известната Сталинова "чавка" - отметката, която означава съгласие.
Само няколко месеца по-късно, през февруари 1945 г., московските договорености между Чърчил и Сталин се превръщат по същество, макар и неформално, в част от Ялтенските споразумения, които оформят следвоенната политическа система. И се оказват зелен светофар за социалистическо развитие на страните, попаднали в съветската сфера на влияние.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория