По време на Втората световна война (1939-1945 г.) българското правителство получава нареждане от Антихитлеристката коалиция за изтегляне в 15-дневен срок на българските войски от Беломорието. Това е предварително условие, което България трябва да изпълни, за да се пристъпи към преговори за подписване на примирие.
Под натиска на Оста на 13. 12. 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но не се ангажира с преки военни действия. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища и други сгради, и човешки жертви. На 5. 9. 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8. 9. части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9. 9. 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за практическото осъществяване на действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8. 9. 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и е обявил вече война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10. 2. 1947 г. в Париж.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория