Вътрешната тракийска революционна организация се саморазпуска под натиска на властите и дейците й учредяват Комитет за свободата на Тракия с председател Димитър Маджаров (Маришки) и подпредседател Константин Георгиев.
Вътрешната тракийска революционна организация е националнореволюционна организация на тракийските българи, която се бори за автономия на цяла Тракия, която се оказва след края на Първата световна война (1914–1918 г.) вън от пределите на България. Организационните й структури са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Формира и свои въоръжени чети, ръководени от войводи.Като цяло ВТРО се учредява на 17 септември 1923 г. от дейци на разтурената вече Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация (БТВТРО). Установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско, а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност главно в пределите на Западна Тракия. Защитава тракийските бежанци от нападения на разбойници и контрабандисти, както и от грабежите на тютюневи комисионери. За набиране на материални средства облага с данък едрите тютюневи фирми. Само за няколко месеца, благодарение на местното население, се превръща в истинската власт в Югоизточна България. Дейността й продължава до лятото на 1926 г., когато поради неблагоприятни външнополитически условия се принуждава да се саморазпусне. Официално обаче прави това на 12 октомври 1927 г.
За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.
Коментари: