Произвеждат се избори за 13-то ОНС, спечелени от управляващата Народнолиберална партия (132 от общо 189 места). На изборите гласуват 41% от избирателите.
Народнолиберална партия (стамболовисти) е политическа организация, формирана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Ст. Стамболов от Каравелисткото течение на старата Либерална партия, а окончателно получава името си и своята вътрешна организация при реорганизиране на дружинките "България за себе си" през 1890-1891 г. Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков (до смъртта му през 1901 г.), Д. Петков (до убийството му през 1907 г.), а след това водачи на двете крила са Н. Генадиев и Добри Петков.
Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взима участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.). По време на самостоятелното си управление провежда активна законодателна и практическа дейност за стопанското развитие на страната. В резултат на тази политика България се превръща в една от най-динамично развиващите се балкански държави в края на ХIХ и началото на ХХ в. Народнолибералната партия окончателно изгражда своите организационни структури в началото на 90-те години на ХIХ в.
След оставката на Ст. Стамболов (май 1894 г.) партията фактически е поставена вън от законите на страната. Поради това тя не взема участие в провеждането на парламентарните избори за VIII-мо ОНС (септември 1894 г.). През целия период на Народняшкото управление (1894–1899 г.) Народнолибералната партия не успява да се изяви като активна политическа сила. Отражение върху нейната дейност оказва преследването на изтъкнатите и дейци и убийството в центъра на София на нейния председател Стефан Стамболов (юли 1895 г.). Част от членовете й я напускат и преминават в други политически партии. В следващите парламентарни избори партията е на едно от последните места по броя на получените гласове и спечелените депутатски места.
Въпреки това княз Фердинанд I в началото на 1903 г. поверява управлението на страната на Народнолибералната партия. След убийството на министър-председателя Д. Петков (26. 2. 1907 г.) започва криза не само в правителството, но и в самата партия. За лидерския пост спорят д-р Н. Генадиев, Д. Петков, П. Гудев и др. Въпреки тази борба до разцепления в партията не се стига.
По време на Балканските войни 1912–1913 г. Народнолибералната партия прекратява организационния си живот. След започването на Първата световна война 1914–1918 г. д-р Н. Генадиев се обявява против въвличането на България на страната на Тройния съюз. За тази своя позиция е задържан под стража. Като участничка в кабинета на В. Радославов (юли 1913 – юни 1918 г.) Народнолибералната партия носи отговорност за намесата на България във войната на страната на Тройния съюз и за претърпяната Втора национална катастрофа. След войната партията възстановява своя организационен живот, но без почти никаква подкрепа. През 1920 г. се обединява с Либералната и Младолибералната партия и заедно образуват Националлиберална партия. Нейни печатни органи са в."Свобода" и в. "Нов век".

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория