В градинката пред "Кристал" в София се провежда демонстрация на независимото сдружение "Екогласност". Активисти на движението се събират, за да организират подписка на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидро проектите "Рила" и "Места". 22-ма души насила са качени от полицията в автобуси и са закарани в Южния парк, мястото за което Столичният народен съвет (СНС) е дал разрешение. По това време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). На 3 ноември 1989 г. е организирано шествие на "Екогласност", в което се включват около 4000 души (това е първата демонстрация против властта на Тодор Живков) за връчване на петицията в Народното събрание, подкрепена от подписите на 12 000 души.

Според мнозина акцията е дирижирана от среди в БКП, които подготвят почвата за смяна на Тодор Живков и приближените му с одобрението на Москва. Известно е, че дружество "Екогласност" провежда свое събрание в кино "Петър Берон" с разрешение на властта на 20. 10. 1989 г. Интересни са и разминаванията в позициите по отношение на главните герои:
Подполковник Петър Бонев, който трябва да въдвори ред вероятно не знае за това каква роля се отрежда на протестиращите, а после е обвинен и от протестиращи и от колеги и съпартийци като главен участник и "душител на демокрацията". Бонев се надява да разкаже своята истина на XIV конгрес на БКП, но дни преди конгреса изпада в мистична криза и е настанен в психиатрична клиника. На 9. 5. 1990 г. Бонев се застрелва на работното си място. Оставя писмо, пълно с огромно огорчение и с тест, че е бил използван като маша. През януари 1991 г. намират застреляна съпругата му Росица. Заключението отново е "самоубийство".

Точно на обратния полюс е Петър Слабаков - артист и по-късно куриозен народен представител от... червената парламентарна група. Докато го товарят в УАЗ-ката за извозване до Южния парк извиква: "Не е филм! Наистина ме бият!" Сходна е и ролята на опозиционния по-късно депутат Александър Каракачанов,

Още една мистификация: на проявата учудващо се намират журналисти от Радио "Свободна Европа", в-к "Гардиън", ББС и Радио "Дойче веле", а за събитията съобщава дори официозът "Работническо дело".

Важно уточнение към субитията е фактът, че на същия ден - 26. 10. 1989 г. според други данни обаче милицията събира по домовете и квартирите им и изселва за няколко дни от София Николай Колев-Босия, Любомир Собаджиев, Христофор Събев и още няколко души, за които се е знаело, че със сигурност ще се присъединят към протестите.

И последното уточнение е, че плъзналата мълва, че нашият голям комедиен актьор Георги Парцалев е починал на 31. 10. 1989 г. вследствие травми нанесени му от побоя в "Кристал". Истината е, че Георги Парцалев умира от левкемия в Правителствената болница, след като му прилошава на репетициите на “Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта”. Парцалев никога не е бил пред "Кристал"...

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория