Вселенският патриарх Йоаким III с послание настоява Турция възможно най-бързо да потуши въстанието и да възстанови реда в Македония.
Илинденско-Преображенското въстание е масово народно въстание,
организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна
организация. Въстанието е връхна точка в националноосвободителното
движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е
продължение на българската националнодемократична революция. По силата
на Берлинския договор 1878 г. Македония и Одринско остават в пределите
на Османската империя. Това предизвиква остра реакция от страна на
българския народ, който не желае да се примири с волята на западните
Велики сили, наложили това решение, и започва борба веднага след
оповестяването на решенията на Берлинския конгрес. Борбата придобива
организиран характер след създаването на ВМОРО през есента на 1893 г. в
Солун. Скоро след това в Македония и Одринско е създадена гъста мрежа
от революционни комитети. През 1899 г. е поставено началото и на
четническия институт, който изиграва важна роля за масовизирането на
организацията и подготовката на въстанието. В началото на ХХ в.
настъпват събития, които усложняват обстановката в Македония и
Одринско. Неуспехът на Горноджумайското въстание 1902 г., провокирано
от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, води до разгрома на
голям брой революционни комитети и застрашава организацията от нови
провали. Възползвайки се от това въстание, турското правителство
съсредоточава големи военни и полицейски сили в тези две области. Това
води до стълкновение с турските войски в редица краища на Македония и
Одринско и става причина за преждевременното избухване на въстанието. В
началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В
отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи
и на нейните най-видни водачи - Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и други,
които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът
взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата
година. Макар и да не са съгласни с това решение, Г. Делчев и неговите
най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за
неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от
повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически
чети в планинските и полупланинските райони, където действията на
редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено
ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът
за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев,
Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да
определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с.
Баница е убит Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не
спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в
местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за
въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното
ядро в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието
избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред
въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни
то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на
Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии).
Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и
прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година
въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много
селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и
Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската
република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския
революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и
успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В
освободените селища е установена революционно-демократична власт по
примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг
въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика
избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в
Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски следват и в
Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки
революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в
организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени
важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония
и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени
редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Разчитайки на
собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение
на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не
успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за
жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в
Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239
сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни
войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440
къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а
други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят
спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското
въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска
общественост, че поробеното население в Македония и Одринско ще
продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си
независимост.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория