По искане на третото Обикновено народно събрание княз Александър І Батенберг възстановява с манифест Търновската конституция, която след организирания от него преврат през 1881 г. той отменя. Александър І Батенберг въвежда “Режим на пълномощията” (1881–1883 г.).
Превратът е подпомогнат от военния министър ген. К. Г. Ернрот и
Консервативната партия, като князът получава предварително съгласие и
от руското правителство. Чрез преврата е свален кабинетът на П.
Каравелов и e отменена Търновската конституция. Още с идването си в
България княз Александър I Батенберг не скрива недоволството си от
правата, които му се предоставят по силата на основния закон, и прави
различни опити за тяхното разширяване. Но поради съпротивата на руския
император Александър II той е принуден да се въздържа от каквито и да
било по-решителни мерки в тази насока. След убийството на императора
(на 1 март 1881 г.), възползвайки се от надигането на руската реакция,
княз Александър I Батенберг успява да склони новия руски император в
полза на своя план. На 27 април с княжески указ страната е разделена на
5 области, начело на всяка от които са поставени т. нар. чрезвичайни
комисари, ползващи се с почти неограничени права. На тях е възложена
задачата да подготвят провеждането на изборите за Второ Велико народно
събрание, насрочени за началото на юли 1881 г. Учредени са също така и
военни съдилища, които да се справят бързо с недоволстващите от
извършения акт. При засилен полицейски терор и потъпкване на
избирателните права на гражданите князът успява да си избере послушна
камара, която на 1 юли същата година е свикана в Свищов. Тя гласува
поисканите от него в ултимативна форма извънредни пълномощия, които му
дават право да управлява Княжеството в продължение на 7 години, а след
изтичането на определения срок ново Велико народно събрание трябва да
измени конституцията в духа на осъществените консервативни промени. В
резултат на това в България е установен т. нар. режим на пълномощията.
Опозиционното движение срещу режима под ръководството на Либералната
партия се засилва с всеки изминал ден. Князът се стреми да укрепи
властта си с помощта на руските генерали Н. Соболев и А. Каулбарс,
които на 23 юни 1882 г. поставят начело на правителството. Много скоро
обаче между руските генерали и консерваторите възникват остри
противоречия относно въпроса за ЖП строителство в България. Руските
генерали търсят подкрепата на "крайните либерали" начело с П.
Каравелов, които настояват за пълно възстановяване на конституцията.
Консерваторите от своя страна се ориентират към сближаване с "умерените
либерали", водени от Драган Цанков, които са склонни да допуснат
промени в конституцията. През август 1883 г. е подписано споразумение
между консерваторите и крилото на Драган Цанков, според което
Търновската конституция ще се възстанови, но "умерените либерали" се
ангажират да съдействат за промяната и в консервативен дух. На 6
септември 1883 г. князът издава манифест, с който възстановява
Търновската конституция преди да е изтекъл определеният от него
7-годишен период на пълномощията. Съставено е коалиционно правителство
от "умерени либерали" и консерватори начело с Драган Цанков. На 5
декември 1883 г. то прокарва през Народното събрание исканите промени в
конституцията. Князът се отказва от Режима на пълномощията. На
проведените парламентарни избори на 27 май 1884 г. "крайните либерали"
печелят убедително. Съставено е правителство начело с П. Каравелов,
което изцяло възстановява конституцията.
Търновската конституция е първата българска конституция. Приета е на 16
април 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. С нея юридически се
утвърждават настъпилите в резултат на Освобождението социално-икономически и политически промени. Проектът на конституцията е изработен от С. И. Лукиянов, началника на Съдебния отдел при Съвета на императорския комисар. Този проект има умереноконсервативен характер. Дава широки права на княза в областта на изпълнителната и законодателната власт. Според този проект в Народното събрание влизат депутати по право, назначавани от княза и избирани от народа по двустепенна система. Въвежда се имуществен ценз. Проектът предвижда създаването на Държавен съвет, който да има контролни и съвещателни функции. В умерен вид са застъпени основните граждански и политически права и свободи. Проектът на Лукиянов е изпратен в Русия, където е прегледан и допълнен от особена комисия под председателството на княз С. Н. Урусов. Направените промени допринасят за демократизирането на проекта. Правата на княза са намалени. Въвежда се пряко и всеобщо гласоподаване по примера на Швейцария. Разширени са правомощията на Народното събрание.
На 10 февруари 1879 г. в Търново се открива Учредително събрание, което трябва да обсъди и приеме конституцията. Избрана е 15-членна комисия, която трябва да изработи основните начала, върху които да се изгради основният закон на страната. Рапортът на тази комисия е изцяло в консервативен дух. Изхождайки от идеята, че българският народ не е готов за самостоятелен политически живот, комисията предлага силна княжеска власт, въвеждане на имуществен и образователен ценз и създаване на Сенат (горна камара), който да тълкува конституцията, да потвърждава приетите от Народното събрание закони и т. н. Либералите, водени от П. Каравелов и П. Р. Славейков, отхвърлят рапорта на комисията и пристъпват към гласуването на
конституцията член по член. В резултат на това приетата Търновска
конституция е една от най-демократичните за времето си конституции в
Европа.
Българската държава се утвърждава като парламентарна монархия с умерено либерално устройство. Властта се поделя между монарха и Народното събрание. Князът има право да свиква и разпуска Народното събрание, да насрочва избори за народни представители. Монархът утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание закони. От името на княза действат органите на изпълнителната власт той има право да назначава и уволнява министрите. Монархът е върховен главнокомандващ, раздава военни чинове, а след 1893 г. и ордени. Държавният глава има право да смекчава или отменя наказанията, наложени от съдебната власт. Князът ръководи и външната политика. Според Търновската конституция Народното събрание е два вида – Обикновено и Велико. За Обикновено народно събрание се избира по един депутат на 10 000 души, а за Велико народно събрание по двама. Избирателите трябва да са навършили 21 години, а избраните – 30 години. Обикновеното народно събрание приема и обсъжда закони, гласува бюджета, данъците, осъществява контрол над изпълнителната власт и т. н. Велико народно събрание се свиква само при определени случаи – избор на княз или Регентство, изменение или приемане на нова конституция и промяна на държавната граница.
Търновската конституция дава широки права на българските граждани.
Гарантира неприкосновеността на частната собственост, равенството на
всички пред закона, забранява робството и разделянето на съсловия.
Първоначалното образование става безплатно и задължително. Премахва се
цензурата. Осигурява се свобода на словото и печата. Българските
граждани имат право свободно да се сдружават, да създават обществени и
политически организации. Конституцията гарантира основните права и
свободи и осигурява възможност за свободно духовно и политическо
развитие. Търновската конституция претърпява две изменения. През 1893
г. е променен чл. 38., който третира религията на престолонаследника.
Утвърдена е и титлата "височество" на княза. През 1911 г., след изменение чл. 17., цар Фердинанд I получава титлата "величество" и правото да сключва тайни договори без одобрението на Народното събрание. Търновската конституция е нарушавана доста пъти, но най-драстично два пъти – по време на режима на пълномощията 1881–1883 г. и след държавния преврат на 19 май 1934 г. Тя престава да бъде в сила след приемането на конституцията от 4 декември 1947 г.

Виж всички снимки към статията:

За да оставите коментар е необходимо да се регистрирате първо.

---

Още статии от категория